Законодателни инициативи

До

Г-н Камен Костадинов

Председател

Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения

Г-жа Деница Караджова

Председател

Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Народно събрание на Република България


 

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, сигн. № 454-01-33 (Проекта)


 

Уважаеми г-н Костадинов,

Уважаема г-жо Караджова,

На 07.03.2014 г. на интернет страницата на Народното събрание бе публикуван законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения със сигнатура № 454-01-33 (Проекта). Проектът засяга действащи правила относно условията за осъществяване на отговорността на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги в страната, както и възможните санкции, които могат да им бъдат налагани от секторния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията). Сдружението за електронни комуникации (СЕК) обединява водещи алтернативни предприятия – доставчици на електронни съобщителни услуги и защитава интересите на по-малките участници на този пазар и развитието на конкуренцията на него от създаването си през 1998 г. Сред членовете на Сдружението са Ай Ти Ди Нетуърк АД, Близу Медиа енд Броудбенд ЕАД, Български телеком и телевизия АД, Интеруут България ЕАД, Нетера ЕООД, Пауърнет ЕООД и други. Във връзка с това с настоящото бихме искали да представим на вниманието Ви забележки и предложения на Сдружението относно Проекта:


 

  1. По § 1 от Проекта:

Считаме предвидените с § 1, т. 1 от Проекта промени за неоснователни, неясни и в противоречие със съществуващата законова уредба. По-конкретно, с предложените промени в чл. 78, ал. 1 от ЗЕС е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължения произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения, Комисията следва да уведоми предприятието за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването и да определи срок за изразяване на становище. След като изтече този срок, Комисията с решение изисква в определен от нея срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове. Посочено, че Комисията може алтернативно да изисква незабавно преустановяване на неизпълнението, като дава задължителни указания за преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове. Следва да се отбележи, че в случаите на неподходящо определени срокове от страна на КРС би могло да се стигне до голям брой непредвидени спорове и разногласия, които да доведат до още по-голямо забавяне на административното производството.

На мнение сме, че с тези промени неоснователно се засилват правомощията на КРС. С така предоставените правомощия, Комисията във всеки конкретен случай ще разполага с възможността сама да прецени какъв срок да даде, първо, за изразяване на становище и, второ, за преустановяване на неизпълнението/отстраняване на последиците от него/привеждане на дейността в съответствие с нормативните актове. Подобно правомощие е предпоставка за неравнопоставено третиране на сходни случаи без да е налице яснота въз основа на какви критерии и фактори в един случай се определя например тридневен, а в други едномесечен срок. С оглед това предлаганият текст не отговаря на основни принципи на административното право – принципите за публичност, прозрачност и достъпност, прогласени в чл. 5 от ЗЕС, както и на принципите заложени в чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост. Създават се предпоставки за нарушение и на прогласеният в чл. 5 от ЗЕС и чл. 8 от АПК принцип за равнопоставеност.

На още по-силно основание считаме, че чл. 78, ал. 1, т. 2 е необоснована. С нея Комисията има право да изисква незабавното преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с посочените актове. Предложената промяна е поставена в алтернативност на чл. 78, ал. 1, т. 1 отново без указание за критериите, съгласно които следва да се преценява коя от двете възможност следва да се приложи. Така, Комисията има правото както да определи по-дълъг и по-кратък срок, така и незабавно да изисква действие или бездействие от страна на предприятията, без възможност за последните дори да изразят становище по твърдението за наличие на нарушение. Това противоречи на идеята на закона за равнопоставеност и възможност за защита. Също така следва да се отбележи и че е практически невъзможно определено действие да се извърши незабавно. При всички случаи извършването или преустановяването на действието ще отнеме някакъв период от време, дори той само е минути или часове. Що се отнася до възможността за даване на задължителни указания, не става ясно дали те трябва да бъдат дадени с отделен акт, с решението по т. 2 или заедно с срока по ал. 1 на чл. 78 от ЗЕС.

Предвид на всичко изложено, считаме, че предлаганият текст на ал. 1 от чл. 78 от ЗЕС е неясен и приемането му в предлаганата редакция би създало правна несигурност за предприятията, а оттам и спорове и проблеми при прилагането им. Ето защо предлагаме § 1, т. 1 да отпадне от Проекта.

В случай, че това не бъде прието, и доколкото намираме, че законовите разпоредби не следва да оставят място за разнопосочни тълкувания, които водят до правна несигурност и спорове, предлагаме предвижданите с § 1, т. 1 изменения да бъдат редактирани, като в тях бъде уточнено съотношението и последователността на упражняване на предвидените с тях и с останалите текстове на чл. 78 от ЗЕС правомощия на Комисията.

Неприемливо е и предвиденото в § 1, т. 3 правило на нова ал. 5 на чл. 78 от ЗЕС. С него законодателят придава на решението по чл. 78, ал. 1 от ЗЕС предварително изпълнение. Не бихме могли да възприемем този подход за удачен. В чл. 35, ал. 6 изрично са посочени случаите, когато на решение на КРС може да се придаде предварително изпълнение, като те са съобразени с действащата европейска правна рамка. В допълнение, за бъде възможно това е необходимо регулаторът да докаже наличието на важен обществен или държавен интерес, възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или някоя от другите предпоставки по чл. 60 от АПК. Придавайки на решението по чл. 78, ал. 1 от ЗЕС предварително изпълнение на основание закона, законодателят определя тези решения като такива с по-висока важност от тези по чл. 35, ал. 6 от ЗЕС. В действителност обаче, решенията по чл. 78 имат за цел да осигурят изпълнението на задължения, част от които произтичат именно от решения по чл. 35, ал. 6 от ЗЕС. В този смисъл условията, приложими към едните и другите решения следва да бъдат еднакви или уредени в полза на „основните“ решения по чл. 35, ал. 6 от ЗЕС, а не обратното.

Намираме за неприемливо и предвиденото в § 1, т. 3 правило на нова ал. 6 на чл. 78 от ЗЕС. С посочения текст се предвижда, че решението на КРС, с което се предвижда осъществяване на административнонаказателна отговорност по общия ред, независимо от производството по реда на чл. 78 от ЗЕС. Намираме подобно решение за нелогично и обезсмислящо цялата предвидена в чл. 78 от ЗЕС процедура. Така формулираният текст на практика означава, че двете процедури могат да текат паралелно и още докато за предприятието тече предоставен срок за отстранение на нарушението, в същото време да му бъде наложено наказание за същото това нарушение. При това положение предоставянето на конкретен срок и/или даването на указания за отстраняване на нарушение би се оказало практически лишено от смисъл, доколкото изпълнението на тези действия не би дало на предприятието възможност да не бъде наказано.

Новата ал. 6 създава възможност и за издаване на акт за установяване на административно нарушение и за налагане на административно наказание по общия ред дори преди да е изтекъл срокът за представяне на становище съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС. Доколкото в резултат на такова становище е възможно да се установи, че нарушение всъщност не е налице, намираме подобна възможност за още по-неприемлива и лишаваща предвидените в чл. 78 от ЗЕС правила от практически смисъл. Избягването на описаната ситуация би могло да бъде осъществено като се предвиди, че административнонаказателната отговорност ще се реализира след неуспешен завършек на процедурата по чл. 78, ал. 1, т. 1.


 

  1. По § 2 от Проекта:

Не сме съгласни с предвижданите с § 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5 изменения в чл. 331, ал. 3, 4, 5, 7 и 8 от ЗЕС. Намираме за нелогично и в разрез с установените в българското право принципи да бъдат налагани санкции за неизпълнение на актове, които все още не са влезли в сила. Основната причина за това да не бъдат налагани санкции е, че актовете може и да не влязат в сила изобщо. При това положение остава неясно какво ще се случи с вече наложените санкции, дали, как и при какви условия биха били върнати те. Следва да се посочи, че дори връщането им да бъде незабавно, при всички случаи би било налице лишаване на съответното дружество от значителни по размер средства за определен период в от време. За по-малките предприятия такава ситуация би могла да се окаже пагубна, особено предвид на значителният размер на предвидените в чл. 331, ал. 3, 4, 5, 7 и 8 от ЗЕС санкции. По този начин на практика би могло да се стигне до значителни и непоправими или трудно поправими вреди за предприятията, настъпили в резултат на неизпълнение на акт, за който в последствие да се окаже, че е незаконосъобразен. Ето защо предлагаме т. 1, 2, 3, 4 и 5 на § 2 да отпаднат от Проекта.

В случай че предложението ни не бъде възприето, намираме за наложително за евентуалното санкциониране на неизпълнението на невлезли в сила актове да бъдат предвидени значително по-ниски по размер санкции в сравнение с предвидените за влезли в сила актове по чл. 331, ал. 3, 4, 5, 7 и 8 от ЗЕС.


 

  1. По § 3 от Проекта:

В § 3 е предвидено създаването на нов член 331а, с който се въвеждат нови санкции при неизпълнение на решение, подлежащо на предварително изпълнение по чл. 35, ал. 6 или на решение по чл. 78 от ЗЕС. Напълно неприемлива е тази нова разпоредба. Това се дължи на следното. В обхвата на чл. 35, ал. 6 влизат следните решения:

1. решения, с които се изисква информация от предприятията, необходима за анализ на съответни пазари;

2. решения за определяне и анализ на съответни пазари, за определяне на предприятия със значително въздействие на съответен пазар, за налагане на специфични задължения на предприятия със значително въздействие на съответен пазар и за налагане на временни задължения;

3. решения, отнасящи се до изпълнението на наложени специфични задължения на предприятия със значително въздействие на съответен пазар;

4. решения по спорове между предприятия;

5. решения, с които комисията издава разрешение на кандидата, спечелил конкурса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс-радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

Съгласно предложените промени, чл. 78 от ЗЕС включва решения във връзка с неизпълнение на задължения произтичащи от приложимите общи изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения.

При съпоставка с разпоредбата на чл. 331 от ЗЕС се стига до извода, че с предложените промени би могло да се стигне до дублиране на санкции, приложими спрямо предприятията, предоставящи електронни съобщения, като за едно и също нарушение операторите подлежат на паралелно санкциониране. Така например: чл. 331а, ал. 1 във вр. с чл. 35, ал.6, т. 1 говори за налагане на санкция за неизпълнение на „решения, с които се изисква информация от предприятията, необходима за анализ на съответни пазари”, а чл. 331, ал. 6 предвижда санкции за случаите когато предприятие „не предостави информация, или представи невярна, непълна, неточна или не в срока информация, необходими при определяне на предприятие със значително въздействие върху пазара”. Налице са два еднакви фактически състава, но две различни санкции, както и обективна възможност да се наложи такава по реда на всяка от двете разпоредби. По същия начин стоят нещата и в отношението между чл. 35, ал. 6, т. 4 ЗЕС и чл. 331, ал. 4 във вр. чл. 61 (част от Раздел VIII Решаване на спорове между предприятия). В този случай неизпълнението на решение на КРС за решаване на спор би могло да бъде санкционирано както по чл. 331, ал. 4 от ЗЕС със санкция от 5 000 до 50 000 лв., така и съгласно предлагания с Проекта текст на чл. 331а, ал. 1 от ЗЕС. В подобно съотношение са и останалите норми на чл. 331 и чл. 331а от ЗЕС.

По никакъв начин не може да се обоснове кумулативното налагане на санкции за едно и също нарушение от страна на предприятията, предоставящи електронни съобщения. Мотивите към Проекта, че тези мерки се налагат с оглед правилното транспониране на Рамковата директива и на Директивата за разрешение са неприемливи, тъй като такова транспониране вече е осъществено. В още по-голяма степен казаното важи и с оглед на предлаганото изменение на чл. 331, разгледано в т. 2 по-горе. На практика би се оказало възможно на предприятията да се налагат едновременно ежедневни санкции за изпълнение на невлязло в сила решение (по чл. 331а, ал. 1, т. 2 от ЗЕС) и еднократна санкция за неизпълнение на същото решение (по чл. 331).

Поради тези причини молим § 3 от Проекта да отпадне.

В случай че предложението ни не бъде възприето предлагаме текстът на чл. 331а да бъде инкорпориран в този на чл. 331 по начин, от който без съмнение да става ясно, че едновременното налагане на периодични и на еднократни санкции за едно и също нарушение е недопустимо.

В допълнение, считаме че в определени ситуации налагането на периодични санкции не би било обосновано. Така например, при запазване на предвидената с Проекта редакция на чл. 78 от ЗЕС би могло да се стигне до налагане на ежедневна санкция за неизпълнение на някое от условията по издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ресурс. Не всички такива условия обаче са обективно изпълними във всички случаи. Така например, едно от условията, включени в типовото разрешение за ползване на телефонни номера е предприятието, на което са предоставени, да започне да осъществява дейност в срок от 9 месеца след издаване на разрешението. За тази цел то трябва да сключи договори за взаимно свързване с други предприятия. Известно е обаче, че преговорните процеси за сключване на такива договори отнемат значителни периоди от време, като в случай че се наложи и съдействие от страна на КРС за решаване на възникнали в тази връзка спорове, необходимото време до реалното започване на дейността може да се окаже по-голямо от предвидения в разрешението срок. В тези случаи евентуалното налагане на периодична ежедневна санкция би било необосновано, доколкото формалното нарушение би било резултат от липсата на съдействие на лица, различни от задълженото лице. Доколкото в практиката на КРС и понастоящем са налице случаи на налагане на санкции за формално осъществяване на състав на нарушение по независещи от наказаните предприятия причини, то считаме, че такава опасност не е само теоретична.

С оглед на изложеното, в случай че §3 не бъде премахнат от Проекта, считаме че е необходимо неговото внимателно прецизиране, при преценка и съпоставка на различните практически ситуации, при които предлагания текст на чл. 331а би могъл да се прилага.


 

Като се надяваме предложенията ни да бъдат взети предвид при изготвянето на окончателния вариант на законопроекта за изменение на Закона за електронните съобщения, оставаме


 

С уважение,


 

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

София 1303

Тел.: +359 2 44 31 434+359 2 44 31 434; +359 889 143 743+359 889 143 743

Факс: +359 2 44 23 441

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org


 

 


 
You'll need Skype CreditFree via Skype

До

Г-н Васил Василев

Зам.-министър на културата

Министерство на културата

бул. „Ал. Стамболийски” № 17

София 1040


 


 

Относно: Разнопосочни сигнали от организациите за колективно управление на права по Закона за авторското право и сродните му права


 


 

Уважаеми г-н Заместник-министър,


 

Сдружението за електронни комуникации (СЕК, Сдружението) е сдружение с нестопанска цел, обединяващо предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и създадено с цел да подпомага развитието на електронните комуникации и предоставяните във връзка с тях услуги, включително такива, чието предоставяне е свързано с ползване на авторски и сродни на тях права. Основната част от нашите членове предоставят услугата разпространение на радио и телевизионни програми. Освен прякото договаряне със съответните телевизионни и радио канали нашите членове са задължени да уреждат права и с организациите за колективно управление на права по чл.40 от Закона за авторските права и сродните им права (ЗАПСП).

В края на месец януари бяха публикувани открити писма до медиите и Народното събрание последователно, от една страна на Музикаутор и Профон, и от друга страна от ЕЗИПА. В тези писма бе засегната темата за притежаваните и остъпени права от правоносители на различните организации за колективно управление на права. Тъй като не можем да вземем страна в спора, а това пряко засяга нашите членове, моля за вашето становище с кои организации сме задължени да сключим договор и за уреждането на какви права.

Моля изрично да бъдем уведомени дали организациите, на които трябва нашите членове да заплащат авторски и сродни права, притежават надлежно сключени договори за представителство. Каква е позицията на министерството на културата относно следните твърдения от откритото писмо на ЕЗИПА: Пълна лъжа е, че Музикаутор и Профон управляват 95 % от българския и световен музикален репертоар, след като обхващат едва около 10 % от българските музиканти, а що се отнася до чуждестранните – нямат валидно сключени договори.“?

С оглед на изложеното, се надяваме на бърз отговор от вас и бихме искали още веднъж да заявим желанието на СЕК да вземе участие в срещите и обсъжданията на бъдещи изменения в ЗАПСП. Като представителна организация на алтернативните телеком оператори, Сдружението работи активно за подобряване на регулаторната среда и развитието на конкуренцията в сектора, в резултат на което се е утвърдило като ценен партньор на държавните институции.


 

С уважение,


 

____________________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 7430889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

You'll need Skype CreditFree via Skype

До

Д-р Веселин Божков

Председател

Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)

София, ул. “Гурко” № 6

 

Копие

Г-н Никола Колев

Заместник-председател, КРС

 

Г-жа Десислава Преображенска

Член, КРС

 

Г-жа Ирина Романска

Член, КРС

 

Г-н Константин Тилев

Член, КРС


 

Относно: Проект на решение за даване на задължителни указания за изменение на внесения с писмо вх. № 04-04-209/03.10.2013 г. от „Българска телекомуникационна компания” АД проект на Типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване


 

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми членове на комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение № 891 от 28.11.2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията) откри процедура за обществено обсъждане на проект на решение за задължителни указания за изменение на внесения с писмо вх. № 04-04-209/03.10.2013 г. от „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК) проект на Типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване (Типовото предложение, ТПВС) (Указанията, Проекта). С настоящото Сдружение за електронни комуникации (СЕК) представя своето становище по предложения от БТК проект на Типово предложение и Проекта на задължителни указания на КРС по него.


 

  1. Забележки по основното тяло на Типовото предложение

1.1. По раздел IV

Раздел IV, т. 4.3 от ТПВС предвижда задължение на БТК да осигури възможност на насрещната страна по договора за взаимно свързване (ОП) да използва на услуги на едро при условия, които кореспондират с условията за предоставяне на услугите на дребно, предлагани от БТК. Намираме, че използваният термин „кореспондират“ е с твърде неясно съдържание и не може сам по себе си да гарантира възможност за ползване на услугите на едро по такъв начин, че предоставянето на съответните услуги на дребно да бъде икономически обосновано и на конкурентни цени. Ето защо предлагаме в Проекта да се включи указания текстът на т. 4.3 от основното тяло на ТПВС да бъде изменен така:

4.3. БТК се задължава да осигури възможност на ОП за ползване на услуги на едро при условия, които кореспондират с условията за предоставяне на услугите на дребно, предлагани от БТК, като дават възможност на ОП да предоставя съответните услуги на дребно икономически обосновано и на конкурентни цени. БТК осигурява възможност за ползване на съответните услуги на едро най-късно един месец преди започване предоставянето на съответната услуга на дребно, за които има наложено такова специфично задължение.


 

1.2. По раздел V

Съгласно т. 5.3 от основното тяло на ТПВС, в редакцията на Указанията, „при поискване от страна на БТК, ОП предлага на БТК сключване на договор за допълнително предоставяната услуга“, а съгласно т. 5.4 в едномесечен срок от отправянето на искане от едната страна, другата страна предлага сключване на договор за предоставяне на допълнително предоставяната услуга. Следва да се посочи, че специфично задължение за изготвяне и публикуване на Типово предложение, съдържащо условията, при които се сключват договори за взаимно свързване, е наложено само на БТК, а не и на алтернативните предприятия. При това положение намираме за странно в Типовото предложение да бъдат включвани задължения на ОП за предоставяне на допълнителни услуги на БТК. Такива отношения биха могли да възникнат въз основа на свободно търговско договаряне между страните и евентуалното предлагане от страна на ОП към БТК за сключване на такива договори, както и срокът в който такова предложение би било отправено, следва да зависят изцяло от волята на съответното ОП. Поради това предлагаме т. 5.3 да отпадне, а т. 5.4 да бъде изменена, като предвиденото в нея задължение се отнася само за БТК.


 

1.3. По Раздел VII

Съгласно процедурата за въвеждане на изменения в мрежите, предвидена в Раздел VII от ТПВС, при технологична промяна в едната мрежа, страната, която е инициирала промяната, трябва да поеме разходите за съответна промяна в другата мрежа. Поемане на разходите от всяка от страните е предвидено в т. 7.4 като изключение от този принцип. Намираме, че в ТПВС следва да бъде възприет обратния подход – всяка страна да поема своите разходи, а само като изключение от това да бъде предвидена възможност за поемане на разходите от една от страните. Запазването на сегашната ситуация би поставило пречка пред инициативата на страните и преди всичко на алтернативните оператори, да въвеждат иновативни промени за по-качествени услуги към потребителите, поради необходимостта да заплатят за аналогичните промени в значително по-голямата мрежа на БТК.

Независимо от горното считаме, че и не всяка промяна, която дадена страна инициира в собствената си мрежа, следва да води до задължително налагане на промяна в мрежата на насрещната страна. Отразяване на необходимите промени в мрежата на последната следва да бъде извършвано само ако те отговарят на необходимите технически характеристики и изисквания за осъществяване на взаимна свързаност при запазване или повишаване на съществуващото качество на услугите.


 

1.4. По Раздел VIII

Раздел VIII, т. 8.1 и т. 8.2 предвиждат взаимни задължения на страните по договора за предоставяне на поискана от насрещната страна информация. Необходимост от обмен на информация несъмнено съществува в отношенията между страни по договор за взаимно свързване. Независимо от това считаме, че текстът на ТПВС трябва да съдържа и гаранции за незлоупотреба с правото да се иска информация. Ето защо предлагаме в Проекта да се включи указание за изрично включване в ТПВС на правилото, че страните нямат право да изискват предоставяне на информация, която е публично достъпна на интернет страницата на насрещната страна, нито информация, която е създадена от самата искаща страна или вече ѝ е била предоставена.


 

1.5. По Раздел Х

Забележките на СЕК по Раздел Х касаят преди всичко условията за изискване и предоставяне на банкови гаранции и други обезпечения по договора.

1.5.1. Разпоредбите на Раздел Х, т. 10.5, т. 10.8 и т. 10.9 от ТПВС уреждат правила и процедури за действие в случай на забавяне при плащането и оспорване на начислени суми. Считаме, че те са твърде строги и формалистични.

На първо място, с т. 10.5 се предвижда задължение за изрично уведомяване на насрещната страна за оспорването в срок от 10 работни дни. При липса на уведомяване или закъсняло уведомяване „възражението няма да се признае“. Считаме, че не е удачно изходът от евентуално оспорване на начислени суми да се предпоставя по абсолютен начин от формалното спазване или неспазване на срок за уведомяване. Неспазване на срока може да възникне поради дребен организационен пропуск, докато погрешно начислените суми биха могли да бъдат в значителен размер. Поради това предлагаме с Указанията да се предвиди изречението „Ако това не бъде направено, възражението няма да се признае“ да отпадне от текста на т. 10.5 от основното тяло на ТПВС.

На следващо място, отново т. 10.5 предвижда срок от 30 дни за решаване на спора относно начислените като дължими суми, като едва след неговото безуспешно изтичане да се прибягва до процедурата за решаване на спорове по Раздел XXVII от Типовото предложение. Намираме че този допълнителен 30-дневен срок ненужно забавя пристъпването към процедура, която е създадена специално за разрешаване на такива и подобни на тях ситуации. Поради това предлагаме допълнителният 30-дневен срок да отпадне. В случай че това не бъде възприето, предлагаме той да се намали на 7 дни.

Не сме съгласни и с частта от т. 10.5, предвиждаща че всички начислени суми трябва да бъдат заплатени в предвидения за това срок, независимо от оспорването. Подобно правило дава възможност на икономически по-силната страна да начислява значителни суми, които несправедливо биха затруднили по-малката страна, и да изисква тяхното заплащане месеци, а в случай че се стигне до съд – дори години, преди да бъде установено дали начисляването е било правилно или не.

С оглед на изложеното предлагаме следната редакция на т. 10.5:

10.5. Ако една от Страните оспорва сумата по фактурата, получена от другата Страна, то оспорващата Страна е длъжна да уведоми другата в писмен вид за оспорваната сума в срок от десет (10) работни дни от датата на получаване на фактурата, като подкрепи с доказателства възражението си, в което трябва да бъде посочена изрично датата на получаване на оспорваната фактура. Спорът се решава съгласно процедурата за решаване на спорове, описана в раздел XXVII.

По отношение на сроковете, предвидени в т. 10.8 и т. 10.9 считаме, че са твърде кратки. Тридневното забавяне, предвидено в т. 10.8, често би могло да се дължи на организационни причини, особено в случаите на по-голям брой поредни официални неработни дни. Срокът по т. 10.9 намираме за несъобразен с възможните последици от изтичането му – наличие на съществено нарушение на договора по смисъла на т. 21.4.1 от ТПВС, което от своя страна е основание за прекратяване на договора. Предвид на възможността да се иска гаранция за обезпечаване на плащанията за период от 4 месеца, намираме за непропорционално договорът да може да се прекратява след забава от един месец. Ето защо предлагаме предвиденият в т. 10.9 срок да се удължи на 4 месеца, или текстът да отпадне. В случай че това не бъде прието, предлагаме вместо това да се предвиди възможност за временно спиране на предоставяне на услугите, но не и за запазване на съществуващото положение, при което може да се стигне до прекратяване на основен за дейността на алтернативните предприятия договор.


 

1.5.2. На следващо място считаме, че Типовото предложение не следва да съдържа правила за предоставяне на банкови гаранции и други обезпечения. Такова съдържание на Типовото предложение не е предвидено нито в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), нито в Решение № 1361 от 31.05.2012 г. или Решение № 237 от 17.03.2009 г. на КРС, с които на БТК е наложено задължението за изготвяне и публикуване на Типово предложение за взаимно свързване. Виждането, че текстове, касаещи предоставянето на гаранции, не следва да бъдат част от приложимите за БТК регулаторни условия, намира израз и в Позицията на КРС относно размера на банкови гаранции или други подобни обезпечения, изисквани по договорите за взаимно свързване от предприятията, регулирани с Решения № 1361 и 1362 от 31 май 2012 г., приета с Решение № 256 от 03.04.2013 г. на Комисията (Позицията). В Позицията КРС изрично посочва, че „към настоящия момент не е необходима намесата на комисията“ относно размера и начина на формулиране на обезпеченията. При това положение наличието на такива текстове в предлаганото от БТК ТПВС противоречи на установените в ЗЕС и решенията по пазарните анализи принципи, както и на възприетата от КРС Позиция.

В допълнение считаме, че подобни текстове биха се прилагали предимно в полза БТК и биха били предпоставка за утежняване на положението на алтернативните предприятия и новите участници на пазара. Въвеждането на възможност за искане на обезпечения е и ненужно, предвид на факта, че правата и на двете страни по договора са защитени от общите законови правила, предвиждащи начисляване на законна лихва в случай на забава при заплащане на дължими суми, както и от правилата на самото ТПВС, в което е предвидена възможност за временно преустановяване на предоставянето на услуги и за прекратяване на сключения индивидуален договор за взаимно свързване в случай на неплащане на дължими суми.


 

1.5.3. В случай, че горните аргументи не бъдат възприети, считаме следното:

1.5.3.1. Намираме основанието за предоставяне на гаранция по т. 10.10.1 за неудачно. С него новонавлизащите на пазара предприятия изначално се лишават от ефективното ползване на средства, с които биха могли да покрият значителна част от разходите за дейността си, за срок от половин година. Това става въз основа само на предварителни прогнози за потреблението и то без да са налице каквито и да било признаци, че предприятието не би покривало своите задължения. Тази тежест би се добавила и към други наложителни за началото на дейността разходи, като в цялост би затруднила навлизането на пазара на нови предприятия. Поради това считаме, че с Указанията следва да се предвиди отпадане на това основание.

1.5.3.2. Считаме, че основанието за възникване на право за изискване на гаранция по т. 10.10.2 от ТПВС е формулирано по начин, който дава възможност гаранция да бъде изисквана дори при еднократно и незначително по продължителност забавяне, например от един или два дни. Доколкото целта на гаранцията е да обезпечи страна по договора срещу евентуална неплатежоспособност на насрещната страна, то намираме за основателно възникването й да бъде обусловено от забавяния, които са индикация за евентуални финансови затруднения, а не от минимални забавяния, които биха могли и често са резултат на организационни недоразумения. В тази връзка и с оглед предотвратяване на възможността за злоупотреба с права, предлагаме в Указанията да се предвиди изменение на т. 10.10.2 в смисъл, че право за изискване на гаранция ще възниква, когато са налице повече от три поредни просрочени с повече от 5 работни дни безспорни плащания или е налице просрочено с повече от 14 дни безспорно плащане.

1.5.3.3. Намираме за необоснована предвидената в т. 10.10.3 възможност гаранция да се изисква при наличие на забава в плащанията, произтичащи от други договори за ползване на услуги на едро от БТК. Във всеки отделен договор за предоставяне на съответна услуга са предвидени съответни неблагоприятни последици за страната, която не изпълнява задълженията си и/или бави дължимите плащания. Отношенията, които възникват при нарушаване на задълженията на страна по даден договор следва да касаят единствено възникналото от нарушения договор правоотношение, а не да бъдат обвързвани с последици, касаещи съвсем отделни правоотношения. Противно на това, предвиденото в т. 10.10.3 от ТПВС основание за искане на гаранция води до обвързване на нарушението по един договор с неблагоприятни последици по друг договор, които да възникнат едновременно с предвидените в и касаещи нарушения договор последици. Изложеното има още по-голямо значение предвид на факта, че с т. 10.17 се предвижда отказът или непредоставянето на искано обезпечение да се считат за съществено нарушение на договора за взаимно свързване. По този начин се стига до ситуация, при която забава в изпълнението на задължение по един договор може да се превърне в съществено нарушение и повод за прекратяване на друг, регламентиращ напълно различни отношения договор.

Наред с изложеното следва да се има предвид и че договорът за взаимно свързване на мрежите е основен по значение за дейността на предоставящите фиксирана телефонна услуга предприятия, без който тя не би могла да бъде осъществявана. С предлаганите текстове, уреждащи предоставянето на гаранция по последния, на такива предприятия се отнема възможността да степенуват по важност отношенията по различните сключени от тях договори, доколкото забава в плащането дори на относително неголеми суми по кой да е от сключените договори за предоставяне на услуги на едро от БТК би могла да доведе до изискване от такива предприятия на значителни суми като гаранция по договора за взаимно свързване, а при непредоставяне на последната в 30-дневен срок – до неговото прекратяване, което на практика би елиминирало посочените предприятия от пазара.

1.5.3.4. На следващо място, намираме текста на т. 10.10.4 за твърде неясен. По-конкретно, не са изяснени понятията „независима” кредитна агенция и „повишен” кредитен риск. Предвид на правилото на т. 10.11 от ТПВС, което предвижда, че кредитната агенция и използваните от нея критерии за оценка се посочват от БТК, намираме, че трудно би могъл да бъде направен извод, че такава агенция е „независима”. Ето защо предлагаме текстовете на т. 10.10.4 и т. 10.11 да отпаднат. В случай, че това предложение не бъде прието, следва да се предвиди ясен критерий за това кога точно установеният в резултат на извършената кредитна оценка кредитен риск ще се счита за завишен, а избирането на агенция да става по съгласие на страните и/или от предварително одобрен от КРС списък с такива агенции. За защита на правата на предприятието, от което е изискана гаранция на основание т. 10.10.4 следва да се предвиди и възможност за оспорване на извършена кредитна оценка.

1.5.3.5. По отношение на размера на банковата гаранция, предвиден в т. 10.13 считаме, че предоставянето на гаранция в размер на четири месечни плащания е непропорционално на предвидените обстоятелства, при наличието на които може да се иска обезпечение. Евентуални аргументи в полза на по-голям размер биха могли да бъдат свързани единствено с хипотезата, че задълженото да предостави гаранция предприятие изцяло е спряло плащанията си. Това далеч не би било налице в случай, че е налице забавяне на плащане по договора с няколко дни, или че дори изобщо не е налице каквато и да било неизрядност в плащанията по договора за взаимно свързване – в случаите по т. 10.10.1, т. 10.10.3. и т. 10.10.4. от основното тяло на ТПВС.

Намираме, че за да се избегне такава непропорционалност предвиденият размер на гаранцията следва да бъде значително намален, като бъде в размер на дължимите суми след насрещно прихващане на задълженията за един, а не четири, месеца, съответно размера на дължимата месечна цена за съвместно ползване за един месец. Предложението ни е базирано на факта, че един и същ размер на обезпечението би се прилагал при всички обстоятелства, представляващи основание за искане на гаранция, а по-голямата част от тях не включват дори забава на плащане по договора за взаимно свързване, а още по-малко спиране на плащанията по този договор.

1.5.3.6. По отношение на срока, за който гаранцията се предоставя, считаме, че той трябва да бъде не повече от 6 месеца във всички случаи, а не само за новонавлизащи предприятия. Предвиденият в т. 10.15 от ТПВС едногодишен срок е твърде продължителен, свързан е с по-голямо обезценяване на предоставените в гаранция суми и засяга в значителна степен интересите на предоставящото гаранция предприятие. Предвид на възможните основания за предоставяне на гаранция и на тежката икономическа обстановка, намираме подобен срок за непропорционален и предлагаме намаляването му на 6 месеца.

1.5.3.7. В т. 10.14 от представения от БТК проект на ТПВС е посочено, че „в случай, че обезпечението се актуализира чрез предоставяне на нова парична или банкова гаранция, БТК/ОП връща незабавно вече предоставената такава“. Намираме, че вместо това в ТПВС трябва да се закрепи принципното положение актуализирането на размера на гаранцията да става чрез довнасяне, съответно връщане на част от предоставената гаранция. Това следва да се закрепи изрично, като възможността за връщане изцяло на предоставената гаранция и внасяне изцяло на нова гаранция, следва да съществува само за конкретни случаи, в които страните изрично са се договорили за това. В допълнение, считаме, че терминът „актуализиране“ следва да обхваща потенциалното увеличаване или намаляване на гаранцията. Вместо това от съпоставката между изречение първо и второ на т. 10.14 може да се стигне до извод, че „актуализация“ означава само увеличаване на този размер. Поради това предлагаме следната редакция на т. 10.14:

10.14. По всяко време на действие на договора БТК/ОП може да поиска от другата страна актуализация (увеличаване или намаляване) на размера на обезпечението в случаите, когато прогнозираното, респективно реализираното ползване на услугата се измени спрямо нивото, въз основа на което е определен размера на обезпечението по т.10.13. Обезпечението се актуализира чрез довнасяне, съответно връщане на съответна сума, необходима за достигане на актуализирания размер на гаранцията, освен ако страните писмено не уговорят друг начин за актуализиране за конкретен случай.

1.5.3.8. С т. 10.16 от основното тяло на ТПВС се предвижда, че БТК/ОП има право да се удовлетвори от предоставеното обезпечение при наличие на забава в плащанията по договора за взаимно свързване. Не е посочен обаче редът, по който това удовлетворяване следва да се извърши, което би довели до неясноти и спорове. Неяснота възниква и от това, че не е уредено как се определя дали предоставената гаранция трябва да бъде банкова или парична. Доколкото и двата вида гаранции еднакво сигурно обезпечават вземанията на кредитора, считаме за необходимо изрично да се уточни, че изборът за вида гаранция принадлежи на предоставящото гаранцията лице. В допълнение трябва да бъдат уточнени условията за изплащане на сумата по гаранцията от страна на банката при предоставяне на банкова гаранция по чл. 442 от Търговския закон. Намираме за нужно и да се предвиди, че изплащане на суми по банкова гаранция и удовлетворяване от предоставена парична гаранция могат да се извършват единствено по отношение на безспорно дължими суми. Накрая, считаме за нужно да се предвиди определен допустим срок на забавяне преди да се пристъпи към удовлетворяване от гаранцията, тъй като при настоящата формулировка към удовлетворяване може да се пристъпи дори при забавяне от само един ден.


 

1.6. По Раздел XIII

Намираме за неравнопоставено правилото на т. 13.4 от ТПВС, с което се предвижда страните да се съобразяват с прилаганите от БТК технически стандарти за осъществяване на взаимното свързване на мрежите на страните, при положение, че тяхната позиция следва да бъде на равни по права партньори. Предлагаме с Указанията това правило да се премахне от Типовото предложение, като т. 13.4 придобие следния вид:

13.4. При практическото осъществяване на взаимното свързване на мрежите Страните трябва по всяко време да се съобразяват със съответните приложими стандарти. При избора на приложими стандарти по отношение на всеки конкретен случай страните са длъжни да се съобразяват на първо място с всички изисквания наложени на всяка от тях, на второ място с всякакви указания или спецификации на Регулатора и на трето място с писмено догорени между Страните общи технически стандарти.


 

1.7. По Раздел IХХ

Точка 19.6 от основното тяло на Типовото предложение съдържа правилото, че всяка страна се задължава да обезщети другата за всички други разходи, произтичащи от Услугите, предизвикани от крайните потребители на другата Страна, когато тези крайни потребители не са заплатили изцяло или отчасти тези разходи. Намираме подобно решение за нелогично и несправедливо. Считаме, че вместо това всяка страна следва да поеме единствено предизвикани от нейни собствени потребители разходи, които не са били заплатени от съответните потребители. В противен случай за нея ще бъде значително по-трудно да организира регресните си искове срещу лица-потребители на насрещната страна по договора и е възможно да остане неудовлетворена. Затова предлагаме т. 19.6 да се измени така:

19.6. Всяка страна се задължава да обезщети другата за произтичащи от Услугите разходи, предизвикани от собствените крайни потребители на първата страна, включително когато тези крайни потребители не са заплатили изцяло или отчасти тези разходи.“


 

1.8. По Раздел ХХI

1.8.1. Приветстваме наличието на конкретно посочени нарушения, които се считат за „съществени нарушения“ на договора за взаимно свързване, тъй като изреждането им внася известна яснота в отношенията между страните. В същото време считаме за незадоволителен фактът, че направеното в т. 21.4 изреждане на тези обстоятелства не е изчерпателно. При това положение е налице информация само за част от случаите, при които със сигурност е налице съществено нарушение, но не и за всички останали случаи, в които наличието или липсата на такова ще продължават да зависят от субективната преценка дали нарушението е „съществено“ за интереса на съответната страна. В допълнение, считаме, че за по-голямо удобство и яснота в т. 21.4 трябва да бъдат изброени и всички останали нарушения, за които в различни части на ТПВС изрично е посочено, че представляват съществено нарушение. Това предложение е без отражение върху предложенията ни за отпадане на част от тези случаи, отправени с настоящото становище.

С оглед на изложеното предлагаме КРС да укаже на БТК изразът „без да се ограничава до“ в т. 21.4 да бъде заменен с думата „само“ и след т. 21.4.3 с последователна номерация да бъдат изчерпателно добавени всички останали случаи на нарушения, които бъдат запазени като „съществени.


 

1.8.2. Считаме, че Указанията следва да включат изменения в част от текстовете на т. 21.5 от основното тяло на ТПВС.

По-конкретно, считаме за неподходящо описанието на случаите, в които следва да се прилага процедурата по т. 21.5, а именно – когато една от страните „бъде въвлечена пряко или косвено в ИГТ или друга форма на измама”. Нито от цитирания текст, нито от норми на действащото законодателство, може да се направи извод за значението на израза „въвлечена ... в ИГТ”, като не е ясно и кога такова „въвличане” би било „пряко“ или „косвено“. Доколкото последиците, свързани с прилагането на процедурата по т. 21.5 биха могли да бъдат свързани със задържане на плащания и дори с прекратяване на сключен договор за взаимно свързване, считаме, че предпоставките, при наличието на които тя ще се прилага следва да бъдат достатъчно ясни. Нещо повече – те би следвало да бъдат свързани с поведение именно на една от страните, а не на трети лица. Считаме, че това трябва да бъде ясно упоменато.

На следващо място, съгласно т. 21.5.1 винаги, когато за една от страните са налице обективни причини да смята, че е извършено нарушение по т. 21.5, тя следва да отправи уведомление до другата страна, като е предвиден съответен ред за изясняване на ситуацията чрез провеждане на среща и провеждане на разследване. В същото време, от предложената редакция на т. 21.5.3 може да се направи извод, че същата страна може да задържи плащанията за предоставяне на услугите без значение дали е изпълнила задължението си за изпращане на уведомление, дали е била проведена среща, колко време е изминало от установяване на евентуалното нарушение и дали в резултат на разследването твърдяното нарушение е било потвърдено. Предвид на факта, че провеждането на среща и разследване имат за цел установяване на наличието или липсата на извършено нарушение, намираме за неприемлива възможността за задържане на плащанията преди наличието на нарушение да е било установено без съмнение.

Не на последно място, намираме за прекомерно предоставянето на изправната страна на правомощие да прекрати сключения договор за взаимно свързване поради непреустановяване на нарушението в 3-дневен срок (т. 21.5.5). Намираме, че достатъчна гаранция за интересите на изправната страна би била възможността да спре предоставянето на услугите до отстраняване на нарушението, предвидена в т. 21.5.2. Спирането на услугите, което съгласно т. 21.5.2 при необходимост може да се извърши 12 часа след първоначалната среща между страните, напълно гарантира интересите на засегната страна, като е далеч по-практично от прекратяване на договора за взаимно свързване. Последващото сключване на нов такъв договор би било свързано със ненужни забавяния и неудобства за крайните потребители. В допълнение, забавянето с повече от 3 дни на отстраняването на нарушението би могло да се дължи и на независещи от съответната страна причини, при което прекратяването на договора би било неоправдано.

С оглед на изложените аргументи конкретното ни предложение за изменение на т. 21.5. от основното тяло на Типовото предложение е следното:

21.5. В случай, че някоя от Страните извършва ИГТ или друга форма на измама:

21.5.1. Страната, имаща обективни причини да смята, че е извършено нарушение по т. 21.5 отправя уведомление до другата Страна, в което описва характера и признаците на подозираното нарушение, като представя съответни доказателства, и иска среща с другата Страна с оглед започване на разследване на подозираното нарушение. Срещата следва да се състои в рамките на 12 часа от постъпване на уведомлението.

21.5.2. В случай, че в срок от 12 часа от провеждане на срещата нарушението продължава, изправната страна може временно да преустанови предоставянето на мрежови услуги през точката(ите) на взаимно свързване за тези географски и негеографски номера, договорени в индивидуалните договори, за които се отнася подозираното нарушение.

21.5.3. Страните се задължават да си оказват взаимно пълно съдействие при извършване на разследването. Разследването следва да приключи в 14-дневен срок от провеждане на срещата по т. 21.5.1.

21.5.4. В случай, че в резултат на разследването се установи наличието на нарушение и то не бъде отстранено от нарушаващата Страна в 3-дневен срок, изправната Страна може да задържи плащанията за предоставяне на услугите до преустановяването му.

21.5.5. Изправната страна възстановява предоставянето на услугата, спряно съгласно т. 21.5.2, в срок до 12 часа от момента, в който се установи, че нарушението е преустановено

1.8.3. Съгласно т. 21.9 от проекта на ТПВС при разполагане на оборудване в обект, контролиран от трета страна, ако по нейна вина една от страните не получи оборудването си в добро състояние след прекратяване на договора, то на нея следва да бъде заплатено обезщетение от другата страна по договора за взаимно свързване, а не от контролиращата помещението страна. По този начин на практика се предвижда една от страните да поеме отговорност за поведението на трето лице. Считаме това за нелогично и несвързано с основния предмет на договора. Отношенията между всяка от страните и лицата, поддържащи помещения за разполагане на оборудване, са отделни и самостоятелни спрямо договора за взаимно свързване, поради което предлагаме в Указанията да се предвиди отпадане на т. 21.9 от предложения от БТК проект на ТПВС.


 

  1. Забележки по Приложение № 1 на Типовото предложение

2.1. Намираме, че дефиницията за „ИГТ или други форми на измама“ е неточна. Не е коректен изразът „резултат от дейност, извършвана от или от името на Страната, оператор на тази мрежа“. Буквалното тълкуване на този израз би могло да доведе до извод, че доколкото всеки трафик, преминаващ през мрежата на една от страните е резултат от факта на поддържане на тази мрежа, то във всички случаи на ИГТ или други форми на измама, следва да отговаря една от страните. В действителност такива ситуации могат да възникнат от действия на трети, несвързани със страните лица. Ако с дефиницията се цели посочване на дейността на такива лица като „дейност, извършвана … от името на Страната“, то тази формулировка също е неточна, тъй като ИГТ биха могли да предизвикат крайните потребители на страните, които обаче не действат от тяхно име. Същото важи и за лица, с които страните нямат никакви отношения, и въпреки това биха могли да предизвикат ИГТ.

2.2. С Приложение № 1 се дава дефиниция на израза „Мрежово изменение“. В същото време, в Раздел VII, т. 7.1 от основното тяло се въвежда и терминът „Приложима промяна в мрежата“, като редакцията на изречението оставя впечатление, че те са еднакви. С оглед избягване на недоразумения и неясноти относно предвидената в Раздел VII от основното тяло на ТПВС процедура и относно значението на двата израза, предлагаме в Типовото предложение да бъде запазен само един от тях. В случай че наличието на двата израза се налага от действителна разлика по между им, то тя следва да бъде ясно посочена.


 

  1. Забележки по Приложение № 4 на Типовото предложение

3.1. В т. 2.4. от Приложение № 4 към ТПВС се предвижда задължение за БТК да обслужва, при определени условия, входящ към мрежата на БТК трафик, транзитиран от ОП и произхождащ от мрежата на трето предприятие. Считаме, че за да се осъществява пълноценна връзка между потребителите на БТК и третото предприятие, чийто трафик се транзитира, е необходимо Типовото предложение да осигурява възможност и за потребителите на БТК да осъществят повикване до потребителите на това трето предприятие. За тази цел е необходимо в ТПВС да се включи задължение за БТК да генерира в своята мрежа повиквания, предназначени за мрежи, с които тя няма точка на взаимно свързване, и да ги маршрутизира към мрежата на предприятие, с което има точка на взаимно свързване и което е сключило договор, съгласно който се наема да транзитира такива повиквания в мрежата на предприятието, за което са предназначени. Наличието на подобно задължение не би накърнило свободата на предприятията да договорят конкретните условия, при които посочените услуги да се осъществяват, поради което считаме, че не би представлявало тежест за БТК. Предлаганото задължение би могло да се формулира като допълнителна подточка към т. 2.1 „Генериране от мрежата на БТК към мрежата на ОП“ със следния текст:

БТК ще генерира и пренася до точка на взаимно свързване с ОП повиквания, предназначени за мрежата на трето ОП, притежаващо издадено от КРС разрешение за първично ползване на номера от Националния номерационен план за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

3.2. По отношение на т. 2.4, приветстваме предвиденото от КРС указание да отпадне включеното от БТК изискване това трето предприятие да има сключен договор за взаимно свързване с БТК, което би обезсмислило възможността за терминиране на транзитиран трафик в много случаи. Считаме обаче, че е необходимо отпадането и на още едно ограничение – включеното в т. 2.4.1 от Приложение № 4 към ТПВС изискване предприятието, от чиято мрежа изхожда повикването, да притежава разрешение, издадено от КРС за първично ползване на номера от Националния номерационен план за предоставяне на електронни съобщителни услуги. С това изискване задължението на БТК да терминира транзитиран трафик на практика би се ограничило само до национален трафик. Във връзка с това бихме искали да се позовем позицията на КРС, представена в Раздел V, т. 3 от Указанията, а именно:

В съответствие със специфичното задължение по т. X.1.1, буква „б” от Решение № 1361/31.05.2012 г. на КРС, БТК предоставя услугата терминиране на повиквания, без да поставя ограничения в зависимост от техния произход. По тази причина, международните повиквания, транзитирани през мрежата на ОП за терминиране към номера с национални географски кодове за направление в мрежата на БТК следва да се допускат за терминиране в мрежата при същите условия и цени, при които се предоставя услугата терминиране за всички повиквания към географски номера в обществената телефонна мрежа на БТК.

Във връзка с горното КРС предвижда отпадане на редица текстове от ТПВС, предвиждащи специфични правила за третиране на международния трафик. Отново поради това считаме, че и в случая с т. 2.4.1 от Приложение № 4 към ТПВС е налице необходимост от уеднаквяване на условията за приемане в мрежата на БТК на транзитирани от ОП национални и международни повиквания. С оглед на това предлагаме т. 2.4.1 да придобие следната редакция:

2.4.1. В точките за взаимно свързване с ОП, БТК ще обслужва входящ към мрежата на БТК трафик, транзитиран от ОП и произхождащ от мрежата на трето предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги. При терминиране на такъв трафик, БТК прилага ценовите условия и цени в съответствие с Приложение № 8.

Следва да се посочи, че аналогично на посоченото от нас ограничение е и изискването третото предприятие да има сключен договор за взаимно свързване с БТК, което самата Комисия е отменила с т. 10 от Раздел VI от Указанията с мотиви, че „…поставянето на условие за сключване на договор за взаимно свързване с БТК на трети оператор, от чиято мрежа произхождат повиквания, които се транзитират през мрежата на дадено ОП с оглед терминиране в мрежата на БТК е в нарушение на наложеното на БТК специфично задължение по т. Х.1.1, буква „б” от Решение № 1361/31.05.2012 г. на КРС. Аналогичен би бил отказ за терминиране на международни повиквания в мрежата на БТК, постъпващи като транзитирани през друга национална мрежа, на основание, че международният оператор не е сключил договор за взаимно свързване с БТК.“ Считаме, че цитираните аргументи на КРС биха могли да се приложат аналогично и спрямо изискването за притежание от третото ОП на номера от националния номерационен план.

3.3. Както изтъкнахме и в становището си при общественото обсъждане на предходния проект на Типово предложение за взаимно свързване с БТК и указания на КРС по него, считаме, че от т. 2.4.2 от Приложение № 4 към ТПВС е необходимо да отпадне изискването за сключване на допълнително споразумение към договора за взаимно свързване за всяка група номера на третото предприятие, трафик от които следва да преминава през всяка от точките на взаимно свързване с БТК. С настоящото становище допълваме тази своя позиция със съображенията за еднакво третиране на националния и международния трафик, изложени в т. 3.1 по-горе. Освен че е практически затормозяващо и ненужно, сключването на такива споразумения и/или заявяването на нови групи номера, би могло да бъде и практически неосъществимо. Това е така по отношение на международния трафик, при който предприятието не сключва договори за взаимно свързване с голям брой предприятия от други държави, а с международни компании, предоставящи трафик към България от различни предприятия в различни държави. Характерът на тези отношения е такъв, че ОП не разполага с актуална информация за всички конкретни номера и групи номера, трафик от които постъпва в неговата мрежа. Ето защо предлагаме посоченото изискване на т. 2.4.2 от Приложение № 4, както и тясно свързания с него текст на т. 2.4.3, да отпаднат.

3.4. Накрая, считаме, че е нужно изменение на предлаганите текстове на т. 2.7 от Приложение № 4 към Типовото предложение, които касаят определяне чрез свободно търговско договаряне на дължими на БТК цени във предоставяните от историческото предприятие услуги за генериране и/или терминиране на повиквания към номера с код „700“, „800“ и „90“. Подобни правила биха могли да доведат до неоснователно договаряне на различни цени и условия с различни контрахенти. Ето защо считаме, че с оглед наложените на БТК задължения за равнопоставеност и прозрачност, конкретните цени, прилагани от БТК в тази връзка следва да бъдат предвидени в Приложение № 8 от ТПВС, като на съответните места в т. 2.7 бъдат предвидени препратки към тях.


 

  1. По Приложение № 6 към Типовото предложение

4.1. Въпреки предвидените с Указанията изменение на Приложение № 6 към Типовото предложение, считаме, че описаната процедура за прогнозиране на обема на трафика, разменян между БТК и предприятието – страна по договор за взаимно свързване, продължава да бъде твърде обемна и сложна, без с това да допринася за по-добрата координация на действията по развитието на мрежите на предприятията. Като пример в тази насока можем да посочим предвиденото с Приложение 6.2. – Б изискване за предоставяне на графики за очакван ерланг на трафика в различните часове от денонощието през работни и почивни дни, което считаме, че следва да отпадне.

4.2. С Раздел VІІI, т. 11 от Указанията се предвижда въвеждането на т. 6.4.9 и 6.4.10 от Приложение № 6. Намираме, че посочените текстове въвеждат в ТПВС неравнопоставени условия. Те предвиждат, че в случай на спор относно съдържанието на данни в заявление на абонат за ползване на услугата „избор на оператор“ на абонаментна основа, БТК може само да „представи доказателства“ в резултат на което ОП да ѝ дължи неустойка. Едва след като заплати ефективно тази неустойка, за ОП се предвижда да доказва „по надлежен съдебен ред, че заявлението в действителност е с вярно съдържание и съответно да иска връщане на вече платената неустойка. Считаме че за постигане на равноправна уредба на отношенията между страните по договора е необходимо за двете предприятия да се предвиди един и същи ред за доказване на твърденията им, а неустойка да бъде заплащана или доброволно, или след установяване на необходимостта за това по надлежен съдебен ред, каквато е обичайната практика.


 

  1. По Приложение № 8 към Типовото предложение

Бихме искали да обърнем внимание върху факта, че предвидените в Приложение № 8 цени на БТК за предоставяне на услугите: Точка на взаимно свързване, 2048 кбит/с комутируем порт и 2048 кбит/с линия за взаимно свързване са твърде високи и не отговарят на настоящото състояние на пазара. Следва да се отбележи, че въпросните цени са одобрени от КРС с Решение № 572 от 30.03.2006 г. и не са изменяни от тогава, вече близо 8 години. При сравнение с цени за аналогични услуги, предлагани от други лица, предвидените цени са несъразмерно високи и несъобразени нито с пазарните цени, нито с принципа за разходоориентираност, нито като еднократни цени, нито като месечни цени за поддръжка. Ето защо предлагаме тези цени да бъдат ревизирани от КРС и да бъдат значително намалени, така че да отговарят на пазарната действителност и на разходите за предоставянето им.

  1. По Приложение № 9 към Типовото предложение

6.1. Считаме, че от Приложение № 9 следва да отпаднат текстовете на т. 3.4.6, т. 3.4.7 и т. 3.4.9, доколкото последиците от нарушаване на договор са предвидени и могат да бъдат упражнени и по общия гражданскоправен ред. В случай, че Комисията прецени, че посочените текстове не следва да отпаднат, считаме, че в тях следва да се предвидят аналогични права и за предприятието, сключило договора за взаимно свързване с БТК.

6.2. Не одобряваме възстановяването на заличената т. 3.4.8 от Приложение № 9 на Типовото предложение, направено с Раздел Х, т. 3 от Указанията. Както посочихме и по-горе, намираме че условията за искане и предоставяне на банкови гаранции не би следвало да бъдат част от съдържанието на Типовото предложение. В случай че текстът все пак бъде запазен, предлагаме да бъде предвидено реципрочно право и за ОП.

6.3. Не на последно място, бихме искали да обърнем внимание върху факта, че предвидените в Приложение № 9.2 цени за различни услуги по съвместно разполагане са твърде високи и не отговарят на настоящото състояние на пазара. Следва да се отбележи, че въпросните цени са одобрени от КРС с Решение № 572 от 30.03.2006 г. и не са изменяни от тогава, вече близо 8 години. При сравнение с цени за аналогични услуги, предлагани от други лица, предвидените в Приложение № 9.2 са несъразмерно високи и несъобразени нито с пазарните цени, нито с принципа за разходоориентираност. Считаме, че направените от БТК инвестиции във връзка с предоставянето на такива услуги са се изплатили преди години и не биха могли да бъдат основание за поддържане на предлаганите с внесения от БТК проект на ТПВС високи цени. Ето защо предлагаме всички предвидени в Приложение № 9.2 цени да бъдат значително намалени, така че да отговарят на пазарната действителност.


 

Като се надяваме направените предложения да бъдат взети предвид в рамките на процедурата по обществено обсъждане и при упражняване на правомощията на КРС по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС, оставаме


 

С уважение,


 

Анета Иванова,

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

e-mail: info@bgsec.org

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)


 


 


 

 


 

Поздравително писмо до г-н Харалд Рьош - изпълнителен директор на Близу Медиа енд Броудбенд

 

Sehr geehrter Herr Rösch,

Hiermit möchte ich Sie rechtherzlich in Ihrer neuen Poition als CEO von Blizoo Media and Broadband begrüßen. Meine Kollegen und Ich von der Society for Electronic Communications Bulgaria wünschen Ihnen viel Erfolg auf Ihrem weiteren Berufsweg und wir hoffen auf weitere erfolgreiche Zusammenarbeit!

 


 

Mit freundlichen Grüßen,

Aneta Ivanova

Chairman of the Board

Society for Electronic Communications Bulgaria

____________________

Kontaktperson:

 

Sonia Tsankova

Secretary

Sofia 1303

Al. Stamboliiski Blvd 84-86, 5th floor

Tel. 02/ 44 31 434; 0889 143 743

GSM: 0887 00 59 60

Fax: 02/44 23 441

e-mail: sonia.tsankova@bgsec.org

До

Д-р Веселин Божков

Председател

Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)

София, ул. “Гурко” № 6

 

Копие

Г-н Никола Колев

Зам.-председател, КРС

 

Г-жа Десислава Преображенска

Член, КРС

 

Г-жа Ирина Романска

Член, КРС

 

Г-н Константин Тилев

Член, КРС

 

Относно: Обществено обсъждане на Консултативен документ относно формуляри на въпросници, с които Комисията за регулиране на съобщенията събира ежегодно и/или периодично информация за дейността на предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения.


 

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С Решение № 911 от 12.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията) бе открита процедура за провеждане на обществено обсъждане на Консултативен документ относно формуляри на въпросници, с които Комисията събира ежегодно и/или периодично информация за дейността на предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения („Документа”). С настоящото използваме предоставената ни възможност да изразим становището на членовете на Сдружение за електронни комуникации („СЕК“) относно Проекта. Конкретните ни забележки и предложения са следните:


 

  1. По Въпрос № 1 от Документа

Във връзка с променената дефиниция за „пакетни услуги” в „ОБЩА ЧАСТ” на Въпросника считаме, че така предложената дефиниция е ясна и изчерпателна. Поради това не представяме предложения и забележки относно нейното съдържание.


 

  1. По Въпрос № 2 от Документа

Въпросът е зададен във връзка с предложение на Комисията за въвеждане на нова точка 4 в раздел А.1. на Въпросник „ОБЩА ЧАСТ”, съгласно която предприятията следва да разпределят приходите си от пакетни услуги за всяка една услуга, включена в пакета.

Считаме, че въвеждането на подобно задължение за предприятията не би допринесло за реализиране или усъвършенстване на регулативната функция на Комисията. Едновременно с това, евентуалното изпълнение на това задължение би създало за адресатите му редица пречки от организационен и икономически характер, което прави предложеното нововъведение нецелесъобразно. Съображенията ни за това са следните.

2.1 На първо място, следва да се има предвид, че голяма част от предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, не разполагат в готов вид с информация за това каква част от приходите от предоставяне на дадена услуга идва от предоставяне на услугата в пакет. Определянето на цените на отделните услуги, включени в съответния пакет, в много от случаите се осъществява на база приблизителни изчисления, които не винаги кореспондират с реалното потребление, осъществявано от абонатите на услугите след закупуване на пакета. Последното често не може да бъде изчислено като сбор от суми, равняващи се на цената на всяка една отделна услуга, именно защото тези услуги се предлагат като пакет, а не се третират като отделни елементи за целите на счетоводството. От тази гледна точка, изчисляването на въпросните суми единствено за целите на предоставяне на информация на Комисията изглежда неоправдано спрямо ресурсите, които следва да бъдат вложени за изпълнението на това задължение. Считаме, че цялата финансова информация, която се предоставя ежегодно на КРС от страна на предприятията, заедно с информацията, съдържаща се в годишните финансови отчети на дружествата, публикувани в Търговски регистър, следва да бъде достатъчна за определяне на приходите, реализирани от страна на предприятията от различни източници.

Следва да се отбележи, че изискването за предоставяне на посочената детайлна информация за приходите води до де факто налагане на задължение, близко по съдържание до специфичното задължение за разделно счетоводство, каквото може да бъде налагано само в следствие на извършен пазарен анализ и установяване на значително въздействие върху съответния пазар. С предлаганите въпросници елементи от това задължение биха се оказали задължителни за всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, включително такива, които изобщо не участват на някой от подлежащите на регулиране пазари.

2.2 На второ място, при условие, че определянето на съотношението между приходите на отделните услуги, предоставяни самостоятелно, спрямо предоставянето им като част от пакетна услуга, въобще се осъществява от страна на предприятията, то би съставлявало значителен елемент от формулирането и осъществяването на търговската политика на всяко едно предприятие. От тази гледна точка вземането и изпълнението на решения, свързани с определянето на цените на пакетните услуги, представлява чувствителна информация или по-конкретно производствена или търговска тайна по смисъла на т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията. Предоставянето на подобна информация на трети лица, включително и регулаторни органи, неизбежно повишава риска за разкриването й пред неоторизирани субекти, което би могло да причини неизмерими вреди на съответното предприятие.

Поради тази причина считаме, че интересът на субектите на електронния съобщителен пазар от неразкриване на посочените чувствителни данни следва да бъде предпочетен пред събирането на ненужно детайлна информация за състоянието на пазара.

С оглед на изложеното по-горе, на въпроса „Кой от изброените начини за разпределение на приходите от пакетни услуги по отделни видове услуги считате за най-удачен, отчитайки особеностите на предлаганите от Вас услуги и създадената финансово-счетоводна отчетност във Вашето предприятие?” отговаряме по следния начин:

Считаме, че разпределението на приходите от пакетни услуги по отделни видове услуги не следва да бъде въвеждано като задължение. В случай, че това все пак бъде осъществено, то по-приемлив би бил начинът, посочен в т. 1. Приложението му би създало в сравнително по-малка степен затруднения от техническо и организационно естество, свързани с калкулирането на съответните суми. Едновременно с това прилагането на този вариант би довело до сравнително по-нисък риск от разкриване на чувствителна информация относно финансовата политика на дружествата.


 

  1. По Въпрос № 3 от Документа

Считаме, че предложената от страна на Комисията дефиниция на „мрежи за достъп от следващо поколение” е коректна и ясна и подкрепяме въвеждането й в този вид във Въпросник „ОБЩА ЧАСТ”.


 

  1. По Въпрос № 4 от Документа

Във връзка с възможността за предоставяне на предложения и коментари по Документа, излагаме нашето становище както следва:

4.1. По отношение на Въпросник „ОБЩА ЧАСТ”, Приложение „Аналитична справка за приходите и разходите, които съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС”:

Определяме направеното предложение аналитичната справка за приходите и разходите да представлява част от отговорите към Въпросника за уместно. Въпреки това изразяваме несъгласието си приходите и разходите да се представят от страна на предприятията на база тримесечие. В тази връзка препращаме към мотивите, изложени по-горе в т. 2.1 в подкрепа на становището, че изпълнението на подобно задължение би било необосновано обременително за предоставящите електронни съобщителни услуги субекти. Представянето на приходите и разходите по тримесечия, вместо на годишна база, би наложило допълнително разходване на времеви и персонални ресурси, с каквито огромна част от предприятията, особено най-малките от тях, не разполагат. Отчитаме, че налагането на предложеното правило е продиктувано от желание за по-точно наблюдение на пазарните процеси и по-адекватно регулиране. Независимо от това считаме, че на практика то не би допринесло за подобряване на конкурентните условия, а напротив – би създали реални затруднения за дейността и развитието на голям брой малки предприятия. Такава допълнителна административна тежест би противоречала и на редица от целите и принципите, установени в чл. 4 и 5 от ЗЕС, като например: създаване на условия за развитие на конкуренцията, отстраняване на пречки при осъществяване на електронни съобщения, както и спазване на принципа за пропорционалност. Не на последно място, с въвеждане на предлаганото допълнително задължение би се нарушил и общият принцип за намаляване на административната тежест върху предприятията, имащ за цел да защитава развитието на бизнеса.

4.2. По отношение на Въпросник „Проучване възможността за достъп и до ползване на пасивна инфраструктура, включително канална мрежа”:

Изразяваме становище, че този Въпросник изисква информация, която е твърде детайлна и създава предпоставки за огласяване на конфиденциална информация за споразумения с контрагенти на съответния предприятия. Исканата с предлаганата редакция на Въпросника информация е от естество, да може да бъде предоставяна само за целите на сключване на сделки за разпореждане с цялото предприятие или със значителна част от неговите активи. В допълнение, самото събиране и предоставяне на исканата с Въпросника детайлна информация отново би било свързано с отделяне на значителни ресурси и с организационни затруднения за задължените предприятия. При всички положения считаме, че рисковете за предприятията, свързани с евентуално разкриване на исканата детайлна чувствителна информация за контрагенти, диаметър на полаганите и използвани тръби, цени, планове за развитие на мрежата и др. далеч надвишават евентуалния положителен ефект за регулацията, който би могъл да се очаква от предоставяне на тази информация на Комисията. В допълнение, притесненията на предприятията да разкриват чувствителна търговска информация, заедно със свързаните с това организационни затруднения, биха могли да доведат и до практическа неефективност на планираните изисквания и така да обезсмислят попълването на Въпросника. Поради това предлагаме Въпросника „Проучване възможността за достъп и до ползване на пасивна инфраструктура, включително канална мрежа” да не бъде приеман като част от пакета задължителни ежегодни въпросници.

В случай че все пак бъде преценено да се изискват данни за използваната канална мрежа, нашето предложение е да се предоставя обобщена информация за общата дължина на използваната канална мрежа и каква част от тях е собствена и каква наета. Задължение с предложеното от нас съдържание би било в съответствие и с проекта за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (Регламента). Същият предвижда предоставяне на минимално количество информация относно каналните мрежи, ползвани от предприятията, като предоставянето й е факултативно. Тази информация освен това се предоставя еднократно за целите на въвеждането й в единна информационна система. Предоставяните съгласно Регламента данни са ограничени единствено до мрежите, собственост на съответните предприятия, а не и до наетите инфраструктурни звена. Чрез тази уредба европейският законодател се стреми да не въвежда обременителни задължения, включително и изискващи разкриване на чувствителна информация от страна на адресатите на Регламента, като едновременно с това да допринесе за постигане целите на европейския електронен съобщителен сектор. Считаме, че с оглед следването на законодателните тенденции в Европейския съюз, а и за избягване необоснованото налагане на все повече и по-обременителни задължения на предприятията, предложението за предоставяне на такава изчерпателна информация относно каналните мрежи на предприятията следва да отпадне или да бъде изменено по предложения по-горе начин.


 

Като се надяваме изложените аргументи да бъдат взети под внимание в процедурата по обществено обсъждане и при вземане на окончателното решение на Комисията, оставаме на разположение за допълнителни разисквания на поставените въпроси.


 

С уважение,


 

Анета Иванова,

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

e-mail: info@bgsec.org

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

До

Г-н Камен Костадинов

Председател

Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения

Народно събрание на Република България

гр. София,

бул. „Княз Ал. Дондуков” № 2


 

Копие

Г-н Георги Тодоров

Зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

София, ул. „Дякон Игнатий” № 9


 

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, сигн.  354-01-75


 

Уважаеми г-н Костадинов,

Уважаеми г-н Тодоров,

На 12.11.2013 г. на интернет страницата на Народното събрание бе публикуван законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) (Проекта) със сигн. № 354-01-75, разпределен за разглеждане от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Във връзка с Проекта с настоящото бихме искали да представим позицията на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) – организация с нестопанска цел, която от своето учредяване през 1998 г. обединява предприятия – доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги и изразява общите им интереси при осъществяване на дейността им и свързаните с нея отношения с компетентните държавни органи и институции.

Конкретните ни забележки и предложения касаят § 5 от него. Намираме, че предлаганото задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни услуги, би утежнило тяхната дейност, без да доведе до реални положителни резултати за потребителите, поради което е ненужно. На практика с предлагания текст на нов чл. 260а се предвижда разширяване на приложното поле на съществуващия режим за издаване на детайлизирани сметки и фактури, касаещ телефонните услуги, спрямо останалите електронни съобщителни услуги. Такава необходимост обаче не съществува поради самия характер на тези услуги.

При преглед на приетия с Решение № 1797 от 26 юли 2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Списък на мрежите и услугите, чрез които се осъществяват обществени електронни съобщения при спазване на общи изисквания, установяваме, че сред обществените електронни съобщителни услуги фигурират достъп до интернет, пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми, наземно и спътниково радиоразпръскване, предоставяне на линии под наем и др., при които предоставянето на предвидената с Проекта информация не винаги би било възможно. Така например не би могло да се очаква предприятията, осъществяващи пренос и разпространение на радиопрограми да издават сметка на своите абонати, защото такива не съществуват.

В други случаи, включително при най-разпространените услуги – достъп до интернет и пренос и разпространение на телевизионни програми, предоставяната на ежемесечна база информация в предвижданата с Проекта сметка, по никакъв начин не би се отличавала от информацията, включена в индивидуалния договор на потребителя. Това е така, защото, за разлика от телефонните услуги, при тези услуги количеството, потребявано от абоната не се отразява на крайната цена, която той дължи.

Ако един потребител сключи договор за ползване на определен пакет за достъп до интернет – неограничен интернет с определено качество (скорост на достъпа), той винаги ще заплаща една и съща фиксирана месечна такса, независимо дали използва услугата денонощно или не я използва изобщо. Същото важи за сключването на договор за предоставяне на телевизионни програми. Цената, която потребителят заплаща всеки месец се записва в договора и не се променя всеки месец. При това положение с предвижданата в Проекта сметка, абонатът би бил уведомяван постоянно за едно и също нещо. 

За разлика от това, при обществените телефонни услуги, независимо от предлагането на определени ценови пакети, минути и др., разговорите, т.е обемът на ползване на услугата от абоната винаги има значение – било то като намалява броя на включените в пакета минути, било – след тяхното свършване, като пряко увеличава размера на дължимите суми. От значение при телефонните услуги, което отново ги отличава от интернет достъпа, телевизията и други електронни съобщителни услуги, е и дестинацията на разговорите, от която цената зависи пряко. Не на последно място, при тези услуги е от значение и часът на ползването им, като цените могат да са различни за различните периоди от денонощието. Всички тези особености на телефонните услуги са довели до необходимостта на потребителите да бъде предоставяна подробна информация за осъщественото потребление и начина, по който е формирана крайната дължима сума. Поради това и задължението за предоставяне на детайлизирана сметка, предвидено в съществуващия чл. 260 от ЗЕС, се отнася изрично за предприятията, предоставящи телефонни услуги, а не и за тези, предоставящи останалите видове електронни съобщителни услуги.

На следващо място, предлаганият с § 5 от Проекта текст на нов чл. 260а не съдържа възможност за потребителите да се откажат от получаване на предвижданите сметки. Изискването за наличие на такава възможност е заложено с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) и е въведено в българския ЗЕС с изменението му от 29.12.2011 г. чрез нова ал. 1 на чл. 260. Намираме, че липсата на такава възможност за потребителите в предлагания с Проекта текст би била в противоречие с изискването на посочената директива, а освен това би била в тежест и на потребителите, и на предприятията, които биха се оказали длъжни да получават, съответно предоставят, нежелана информация.

В същото време въвеждането на предлаганото с проекта допълнително задължение би довело до увеличаване на ежемесечните разходи и необходими човешки ресурси на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. За много от тях, особено по-малки интернет доставчици, такова допълнително натоварване би могло да има значително негативно въздействие, особено при условията на продължителна икономическа криза.

Предвид на изложеното предлагаме да се запази настоящата законова редакция, която е в съответствие с приложимите изисквания на европейското законодателство и от Проекта да отпадне § 5, както и логически свързаният с него § 6, предвиждащ санкция за неизпълнение на задължението, предлагано с § 5.

Като се надяваме с предложенията ни да бъдат запознати всички членове на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и да бъдат взети предвид при изготвянето на окончателния вариант на законопроекта за изменение на Закона за електронните съобщения, оставаме


 

С уважение,


 

____________________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

До

Д-р Веселин Божков

Председател

Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)

София, ул. “Гурко” № 6

 

Копие

Г-н Никола Колев

Заместник-председател, КРС

 

Г-жа Десислава Преображенска

Член, КРС

 

Доц. д-р Ирина Романска

Член, КРС

 

Г-н Константин Тилев

Член, КРС


 

Относно: Тарифни планове за обществени телефонни услуги на дребно, предлагани от „Българска телекомуникационна компания” АД (БТК)


 

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

С настоящото бихме искали да привлечем вниманието на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) върху предлаганите от БТК тарифни планове за обществени телефонни услуги на дребно „Vivacom Uni Fix и „Vivacom Mega Fix. Видно от информацията, представена на интернет страницата на дружеството, и за двата тарифни плана на крайните потребители се предлага определен брой безплатни минути за провеждане на разговори – в случая с плана MegaFix те достигат общ брой от 3 630 безплатни минути, след което се прилагат цени за изходящи повиквания в размер на 0,01 лв./мин.

Този размер е няколко пъти по-нисък от определените с Решение № 134 от 14.02.2013 г. разходоориентирани цени за генериране и терминиране на фиксирани повиквания и съответно от реалните разходи, необходими за осъществяване на такива повиквания. В същото време предлаганата изключително ниска цена не се прилага като част от промоция, само за ограничено време, или само за определен обем минути, след изчерпването на които да се прилагат по-високи цени. Напротив, тя се предлага като обичайната приложима за целия договор цена за национални и голяма част от международните повиквания, при това – след изчерпване на предоставените безплатни минути.

Във връзка с горното, ни е известно, че с Решение № 172 от 28.02.2013 г. КРС разглежда предложени от БТК тарифни планове с наименования „Vivacom Uni Fix и „Vivacom Mega Fix”, като преценява, че предвидените с тях цени отговарят на изискванията да не съдържат елементи на ценообразуването, основаващи се единствено на значителното въздействие на предприятието върху съответния пазар; да не съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други предприятия, предоставящи съответната електронна съобщителна услуга; да не създават предимства за отделни потребители на същата или сходна електронна съобщителна услуга; да не са под нивото на разходите по предоставянето им; и да не създават ценова преса.

Доколкото обаче, в публикуваното на интернет страницата на КРС Решение № 172 не е налице информация за това какви са точните параметри на предложените от БТК тарифни планове, нито за това какво ценообразуване е приложено за тях, не бихме могли да бъдем сигурни, че представената пред регулатора информация за ценовите характеристики на плановете „Vivacom Uni Fix и „Vivacom Mega Fix” отговаря на предлаганите в последствие цени за крайните потребители.

В този смисъл и предвид на изключително ниския размер на предлаганата от БТК крайна цена за минута разговор, бихме искали да обърнем още веднъж вниманието Ви към въпроса за съответствието на посочените тарифни планове с наложените на БТК специфични задължения, като Ви молим в случай на несъответствие да упражните съответните контролни и санкционни правомощия.


 

С уважение,


 

______________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

 

До

Г-н Мехти Меликов

Изпълнителен директор на АБРО

пл."България" № 1

НДК, Административна сграда
ет.15, офис 2

София,1463

 


 

Относно: Проблеми на телекомуникационния бранш с разчитането и заплащането на авторски и сродни права


 

Уважаеми г-н Меликов,

Сдружение за електронни комуникации (Сдружението, СЕК) е организация с нестопанска цел, която от своето учредяване през 1998 г. обединява предприятия – доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и изразява общите им интереси при осъществяване на дейността им и свързаните с нея отношения с компетентните държавни органи и институции.

Като представителна организация на алтернативните телеком оператори, Сдружението работи за защита на интересите на членовете си и в подкрепа на развитието на сектора на електронните комуникации. Част от дейността на операторите е свързана с предоставяне на радио и телевизионни програми чрез различни платформи (кабел, сателит, IPTV).

В тази връзка ни притесняват различните тълкувания по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и Закона за радио и телевизията (ЗРТ). Както вие се изразихте на националната конференция на БАККО не е ясен „пътят на правата, а и от там пътят на парите“. Ние като браншова организация не можем да дадем категоричен отговор на нашите членове за какво трябва да плащат и защо. Основен проблем виждаме в дeфиницията „препредаване“ и двойното заплащане за едни и същи права. Ако телевизионият оператор е платил правата за излъчване, чрез различните платформи, защо се изисква да бъдат платени още веднъж тези права от предприятията, които излъчват тези програми по кабел и сателит. Ние сме на мнение, че ако кабелните и сателитните предприятия са задължени да плащат за права за препредаване, то тогава не би трябвало телевизионите оператори да заплащат за разпространение, от където би следвало цената за излъчване на телевизионна програма да се намали.

Проблем виждаме и в това, че е неясен броят на организациите, с които трябва да се уреждат права.

Друг проблем е също така и неясните и неодобрени от Министъра на културата тарифи на организациите за колективно управление на права. Ценообразуването на правата не лежи по никакъв начин на логиката на ЗАПСП, тъй като не зависи от това колко пъти е излъчено дадено произведение, а от това какви възможности има даден потребител (достъп до колко програми, независимо, че може в даден момент да гледа само една) и колко потребителя има мрежата.

Тъй като като браншова организация СЕК не е водила разговори с организациите за колективно управление на права, а и различни адвокати ни представят противоречиви становища и тълкувания по двата закона искаме да ви помолим да споделите с нас вашия опит и становище по проблемите на авторски и сродни права. От участието ви в конеренциата на БАККО останахме с впечатление, че вие сте изправени пред същите трудности и се опитвате да намерите път за разрешаването им. Същите проблеми бяха дискутирани и на среща с представители на Нова телевизия, която е член на вашата организация. Ще се радваме ако ни изпратите становище както по проблемите, така и как вие виждате разрешаването на тези проблеми.

Отворени сме за срещи и дискусии по темата и бъдещи съвместни действия за изясняване на ситуацията.

Надяваме се в рамките на този месец да намерим удобно време за провеждане на съвместна среща на представители на нашите организации.


 

С уважение,

____________________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

 

До

Проф. Д-р арх. Иван Данов

Министър на инвестиционното проектиране

ул. „Съборна“№ 1

София, 1000


 

 

Относно: Предложения на Сдружението за електронни комуникации за мерки за подобряване на средата за изграждане и експлоатация на електронни съобщителни мрежи и предоставяне на електронни съобщителни услуги в България


 


 

Уважаеми Г-н Министър,


 

Сдружение за електронни комуникации (СЕК, Сдружението) е организация, обединяваща предприятия – доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и изразяваща общите им интереси при осъществяване на дейността им и свързаните с нея взаимоотношения с трети лица, включително органи на държавната и общинската администрация. Членове на Сдружението са: Ай Ти Ди Нетуърк АД, Близу Медиа енд Броудбенд ЕАД, Български Телеком и Телевизия АД, Варна Нет ООД, Вестител БГ АД, Еволинк АД, Еском ООД, Интернет Груп ООД, Интеруут България ЕАД, Комнет България Холдинг ООД, Нетуоркс-България ООД, Нетера ЕООД, Онлайн Директ ООД, Пауърнет ЕООД, Телнет ООД и Телехаус АД.

Дейността на предприятията – членове на СЕК, е свързана с изграждане, използване и поддържане на електронна съобщителна инфраструктура, включително въздушно и подземно изградени кабелни електронни съобщителни мрежи, във връзка с което предприятията са адресати на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и специалните разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), касаещи изграждането на електронна съобщителна инфраструктура.

До настоящия момент СЕК многократно е предлагало и вземало участие в различни инициативи за подобряване на съществуващата регулаторна обстановка за осъществяване на тези дейности. През 2012 г. и предходни години СЕК осъществи поредица от срещи с представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, предлагайки възможни решения на съществуващите наболели проблеми пред сектора. СЕК е активен участник и в обществени обсъждания на проектите на законови и подзаконови нормативни актове, които касаят изграждането на електронна съобщителна инфраструктура, включително чрез предлагане и обосноваване на конкретни редакции на нормативни текстове.

Във връзка с целите, очертани като насока на част от дейността на вашето министерство предлагаме на вниманието Ви предложения на Сдружението за електронни комуникации, насочени към разрешаване на основни проблеми в сектора на електронните съобщения.

1. Представяне на основни проблеми при изграждане и експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи (КЕСМ)

1.1. Твърде ограничаваща забрана за въздушно изграждане на КЕСМ

Чл. 286 от ЗЕС забранява изграждането на въздушни мрежи по начин, който неоправдано обхваща и места, в които не би трябвало да е налице пречка за такова изграждане – например отдалечени квартали с ниско застрояване, които представляват част от голям град, попадат в забраната, въпреки че по характеристики те са по-подобни на малки населени места. В тези квартали въздушното изграждане е забранено, а подземна инфраструктура най-често липсва. В тези квартали често няма достатъчен брой потенциални потребители, който да оправдае инвестиция, свързана с разкопаване и изграждане на подземна инфраструктура. Извършването на такава инвестиция би довело до невъзможност за предоставяне на услуги на приемливи за потребителите цени, съответно до икономическа необоснованост на такова начинание. Следователно за предприятията изборът е или да нарушат забраната и да рискуват да бъдат санкционирани и мрежите им да бъдат премахнати като незаконни, или изобщо да не предоставят услуги в такива квартали. Спазването на съществуващата уредба в тези случаи ще доведе до отказ от предоставяне на услуги на потребителите в определени райони. Същото важи за места с трудни за прокопаване терени, места, където наличната подземна инфраструктура е запълнена или повредена и др. 

1.2. Сградни отклонения и инсталации

Предвиждането на място за полагане на КЕСМ в сгради до отделните абонати все още не е задължително при проектирането на сгради, липсват и изисквания за изграждане на въводи в сградите и места за свързване на крайните потребители към мрежата.

При старите сгради режимът за получаване на съгласие от етажната собственост е тежък – свикване и провеждане на общо събрание на етажната собственост, получаване на определен процент одобрение, което значително забавя или прави невъзможно предоставянето на услуги в много сгради. Съществува възможност и етажната собственост да иска плащане за полагането на кабели в общите части.

На места липсва възможност за изграждане на подземен въвод в сградите, при което предприятията дори да спазват забраната за въздушно изграждане за цялата си останала мрежа, не могат да прекарат мрежата в сградата без да нарушат забраната.

1.3. Тежки строителни изисквания

Въпреки скорошните изменения в ЗУТ (от м. ноември 2012 г.) режимът продължава да бъде несъразмерно тежък. Изтеглянето на кабел в законно изградена подземна инфраструктура продължава да се счита за строеж, въпреки, че по никакъв начин не влияе на конструкцията на инфраструктурата и не влияе на безопасността и здравето на хората. Този режим завишава разходите и времето, нужни за полагане на КЕСМ и предоставяне на услуги на крайните потребители. Получаването и на строително разрешение и при най-лекия предвиден в ЗУТ режим е свързано с продължителни срокове и процедури, несъвместими с динамиката на изискванията на пазара на предоставяне на електрони съобщителни услуги, както и допълнителни разходи за държавни такси, хонорари на архитекти, проектанти и т.н.

1.4. Неспазване на действащото законодателство от общините и други административни органи

Освен проблемите в самото законодателство сериозен проблем пред предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е липсата на унифицирана законосъобразна практика на местните власти. Налице са злоупотреби, неразбиране и/или съзнателно неспазване на закона. Не се издават и не се признава действието на актове, признаващи законност и/или търпимост на изградени вече мрежи. За повечето административни услуги няма предвидени срокове, а и там където има те не се спазват. Местните власти въвеждат допълнителни изисквания и допълнителни такси, които водят до увеличаване на времето за получаване на услуги и разходите за тях.

1.5. Липса на актуален електронен подземен кадастър

Такъв кадастър трябва да отразява наличието на съществуващи законни канални мрежи за електронна съобщителна инфраструктура, както и друга подземна инфраструктура, позволяваща полагане на електронни съобщителни кабели. Липсата му затруднява планирането и изпълнението както за полагане на кабелни мрежи в съществуваща инфраструктура, така и за изграждане на нова подземна инфраструктура.

1.6. Липса на подробни устройствени планове за много населени места

Това спъва възможностите за изграждане на КЕСМ, тъй като не се знае дали за тях следва да се прилага забраната за въздушно изграждане, а в същото време не позволява и значително удължава, усложнява и оскъпява процеса по изграждане на подземна инфраструктура.

1.7. Ползване на подземна инфраструктура

Налице са проблеми и в отношенията с историческия телеком оператор – Българска телекомуникационна компания (БТК). Предприятието безнаказано забавя и не спазва регулаторните си задължения. Липсват достатъчно уредени възможности и задължения за предоставяне на достъп и до други видове подземна и надземна инфраструктура, която не е специално предназначена за полагане на КЕСМ, но би могла да се ползва за това без рискове. Налице е необходимост от регламентиране на отношенията с електроразпределителните дружества и дружествата за комунални услуги за ползване на тяхната инфраструктура, както за подземно така и за въздушно полагане на електронни съобщителни мрежи.

1.8. Несистематични правила за преминаване през имоти – публична собственост

За преминаване през имоти – публична държавна собственост, се дължи заплащане, което спъва, вместо да стимулира развитието на КЕСМ и предоставянето на услуги.


 

2. Предложения за промени, насочени към решаване на проблемите и подобряване на условията за развитие на бизнеса в сектора на електронните съобщения:

2.1. Улесняване на изграждането на КЕСМ

2.1.1. Предвиждане на изключения или други решения за случаите, в които подземното изграждане е практически затруднено или не е нужно:

- в отделни квартали на големи градове;

- при липса на свободна подземна инфраструктура в отделни участъци, вкл. при труден за прокопаване терен, липса на достатъчно място и др.;

- в квартали без историческа, архитектурна или туристическа значимост, които формално представляват част от населени места с такава значимост.

2.1.2. Задължително предвиждане на съответна инфраструктура в новите сгради и подходи към тях.

2.1.3. Задължително полагане на тръби за КЕСМ заедно с изграждането на всякаква публична подземна инфраструктура. Тръбите да се предоставят за ползване при равноправни условия на всички заявили това предприятия. Уведомяване на операторите за предстоящи строежи, за да заявят и организират едновременно полагане и на свои тръби.

2.1.4. Да не се изисква разрешение за строеж при основен ремонт на КЕСМ. Изхождайки от дефинициите на текущ и основе ремонт в ЗУТ, се стига до извода, че почти всеки ремонт на КЕСМ е „основен”, тъй като при замяна на скъсан кабел с нов на практика е налице „частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа”. Съгласно чл. 147 от ЗУТ основния ремонт на елементи на техническата инфраструктура е строеж от шеста категория, за който се изисква разрешение.

2.1.5. Изтеглянето на кабел в съществуваща подземна инфраструктура и отклоненията до, по и в сградите да не се считат за строежи.

2.1.6. Задължение за съгласуване на проекти за изграждане на подземна инфраструктура с всички дружества имащи такава на територията на дадена община, като липсата на отговор в предварително определения срок следва да се счита за мълчаливо съгласие за полагане на заявените кабели в инфраструктурата. По този начин предприятията ще бъдат предпазени и от антиконкурентно поведение на собствениците на самата инфраструктура.

 2.2. Отношения с етажна собственост

2.2.1. Съгласие за прекарване на кабели в и по съществуващи сгради следва да се изисква само от ползващия услугата потребител. Такова решение е предвидено в проект на европейски регламент за улесняване на изграждането на съобщителни мрежи. Текстът на регламента може да бъде намерен на следния адрес: http://bit.ly/1787UxC.

2.2.2. Следва да се предвиди безплатно полагане на кабели и разпределителни устройства в сградата, включително в общите части, когато е необходимо за предоставяне на услуги в същата сграда.

 2.3. Указания и контрол върху местните органи

2.3.1. Нужни са във връзка с тълкуването и прилагането на съществуващото законодателство в областта на електронните съобщения. Следва да се предвидят срокове за всички релевантни действия и налагане на санкции в случай на неспазване на определените срокове.

2.3.2. Областната администрация да може да извършва определени действия вместо общинската при отказ или бавене на общинската.

2.3.3. Възможността на местните власти да въвеждат допълнителни регулаторни режими чрез приемане на наредби за допълнителни услуги, местни данъци и такси да бъдат ограничени по начин, който да гарантира липсата на злоупотреби, или да бъдат поставени в режим на съгласуване, в диапазон заложен в закон от който могат да избират или друг начин на контрол или възможности за въздействие.

2.3.4. Освен указания към местната власт са необходими указания и към централни органи и техните регионални поделения. Предлагаме налагане на мораториум върху изпълнението на всички заповеди за премахване на въздушно изградени КЕСМ, които отговарят на изискванията за търпимост съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Към момента се премахват мрежи, които съгласно закона са търпими. Така се обезсмисля предвидения в ЗУТ режим. В тази връзка е нужно издаване на съответни указания до ДНСК и всички РДНСК от съответния ресорен министър.

2.4. Безвъзмездно ползване на публична държавна собственост

2.5. Възможности за полагане на съобщителни кабели във всякакви видове инфраструктура, позволяваща това (особено оптични кабели)

Това предложение отново е част от проекта за нов европейски регламент, който да улесни изграждането и проникването на съобщителни мрежи. Налице е необходимост от промяна на законодателството, регламентиращо изграждането и ползването на различни видове инфраструктура с цел регламентиране на отношенията  им с изграждащите електронна съобщителна инфраструктура. Например електроразпределителните дружества и дружествата за комунални услуги следва да разрешат и регламентират ползване на тяхната инфраструктура, както за подземно така и за въздушно полагане на електронни съобщителни мрежи.

 2.6. Поддръжка на електронен кадастър

Всички собственици на инфраструктура, годна за полагане на КЕСМ трябва да я заявят и да предоставят нужната информация за регистъра. Достъпът до него трябва да е за всички желаещи и да се осъществява по електронен път. Идеята е залегнала и в проекта за нов европейски регламент. Целта е улесняване на планирането, проектирането и изпълнението на електронни съобщителни мрежи.


 

От друга страна апелираме към Вас за предприемане на мерки за незабавно преустановяване на изваждането на кабели от каналната мрежа на БТК и на премахването на вече изградени въздушни електронни съобщителни мрежи до актуализиране на режимите за изграждане на електрони съобщителни мрежи, съобразено с настоящото ниво на технологично развитие.

Надяваме се при разаработването на новия закон за устройство на територията нашите предложения да намерят своето място с цел урегулиране съвременното изграждане и експлоатация за електронни съобщителни мрежи.

Оставаме на разположение за допълнителна информация и уточнения по направените предложения.

 

С уважение,

 

____________________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 44 31 434, 0889 143 743

факс: (+359 2) 44 23 441

 

На 04.11.2013 г. в София се проведе обща среща на управителните съвети на Сдружението за електронни комуникации и ТВ Клуб 2000. Те работят за подобряване на регулаторната и законодателната среда в електронните съобщения и предлагането на електронни съобщителни услуги.

На срещата бяха обсъдени настоящите активности на двете организации. В резултат се очертаха се няколко допирни точки между СЕК и ТВ Клуб 2000. Членовете на управителните съвети се обединиха около идеята, че съвместната им работа за подобряване на условията за развитие на дейност в сектора би довела до по-добри резултати.

До

Д-р Веселин Божков

Председател

Комисия за регулиране на съобщенията (КРС)

София, ул. „Гурко” № 6

 

Копие

Г-н Никола Колев

Заместник-председател, КРС

 

Г-жа Десислава Преображенска

Член, КРС

 

Доц. д-р Ирина Романска

Член, КРС

 

Г-н Константин Тилев

Член, КРС


 

Относно: Обществено обсъждане на проект на решение за изменение на Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения


 

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми членове на Комисията за регулиране на съобщенията,

Във връзка с процедура по обществено обсъждане на проект на Решение за изменение и допълнение на Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения („Проекта”, „Общите изисквания”), открита с Решение № 725 от 26.09.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията („КРС”), представяме следното становище на Сдружението за електронни комуникации („СЕК”):


 

Намираме, че предлаганите с Проекта допълнения на правилата, касаещи защитата на интересите на потребителите, водят до утежняващо дейността на предприятията формализиране на отношенията им с потребителите, което в същото време не би могло да допринесе за по-добрата защита на правата и интересите на потребителите.

    1. По § 4:

С предлагания нов чл. 40 от Общите изисквания се предвижда предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да „гарантират“ настъпването на определени обстоятелства – визуализиране на електронни препратки в определени части на определени интернет страници. Намираме това изискване за прекомерно и практически неосъществимо.

На първо място, визуализирането на какъвто и да било елемент от интернет страница при нейното зареждане, не зависи само от лицето, чиято е тя, а от редица други фактори, включително наличието на интернет достъп и неговата скорост и качество при потребителя, качеството на интернет връзката на хостинг доставчика, при който се съхранява сайтът и др. Тези фактори не са под контрола на лицето, което публикува информация на сайта, и не е оправдано от него да се изисква да гарантира наличието на всички необходими фактори, за да се визуализира определен елемент от този сайт.

Казаното важи с още по-голяма сила за изискването на ал. 2 и препращащите към нея текстове съответните електронни препратки да бъдат визуализирани „във видимата част на екрана, без да е необходимо допълнително хоризонтално или вертикално преместване чрез приплъзване“. Визуализирането на определен елемент от интернет страница зависи изцяло от фактори извън контрола на лицето, което поддържа тази страница, а именно – от вида на устройството на потребителя и размера на неговия екран, от разделителната способност на този екран и от направените от потребителя индивидуални настройки на изображението на устройството и/или на изобразяването специално на интернет страници или на конкретна интернет страница. По-конкретно е възможно потребителите да достъпват страницата на предприятия посредством мобилни устройства, които не позволяват визуализиране на дадена интернет страница, не позволяват визуализирането й в цялост или я визуализират в разместен и/или значително смален и нечетим вид. Какъв точно мобилен браузър ползва потребителят и с какви настройки е той няма как да бъде съобразено, предвидено или контролирано от предприятието и поради това то обективно не би могло да осигури или гарантира как ще се визуализира сайтът му в такива случаи и къде на него ще бъде изобразена препратката към общите условия и другите предвидени с Общите изисквания документи. Следва да се посочи, че идентични проблеми, макар в по-малка степен, могат да възникнат и при стационарни устройства. При всеки отделен случай използваните от потребителя хардуер, софтуер и техните настройки биха могли да попречат на изискваното с Проекта изобразяване на съответните електронни препратки, без това по никакъв начин да може да бъде контролирано от предприятията. Ето защо намираме, че предвиденото изискване предприятията да гарантират начина и мястото на визуализиране на електронните препратки, описани в предвиждания чл. 40, ал. 2, е неоправдано и несъобразено с начина на достигане на сайтовете до потребителите.

На следващо място, намираме за нецелесъобразно изискването за публикуване на правила, касаещи услуги, които вече не се предлагат от предприятията, при това по същия начин, по който следва да се публикуват актуалните общи условия за услугите на предприятието. На първо място, подобна мярка неминуемо би довела до объркване у потребителите, които биха били затруднени да намерят актуалните условия на доставчика сред всички условия на отминали промоции и услуги. Това би довело до редица запитвания и искания за ползване на услуги, които вече не се предоставят от предприятието, а от там до недоразумения и спорове с потребителите.

Не на последно място намираме за излишно и ненужно ограничаващо предприятията изискването електронните препратки към общите условия и условията на стари услуги да бъдат визуализирани на всяка една страница от сайтовете на предприятията. Самото изискване те да се визуализират на първата страница е достатъчно да се гарантира, че потребителят ще има лесен достъп до тях. Всяко допълнително изискване е несъразмерно спрямо постигнатата вече цел за лесен достъп до условията и съставлява прекомерно ограничаване на свободата на предприятията за начина, по който желаят да изглеждат техните сайтове.

Следва да се подчертае и че изричното посочване в ал. 4 на „общите условия по ал. 1“ съставлява повторение, доколкото общите условия за всички настоящи потребители на предприятията, дори за тези, които ползват стари промоции и услуги, на практика са едни и същи. Това следва от правилата за изменение на общите условия на предприятието, при което съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗЕС потребителят може или да прекрати сключения от него договор без санкция, или да не го прекрати, като във втория случай новата редакция на общите условия ще влезе в сила за него.

Предвид на изложеното, предлагаме § 4 от Проекта да отпадне като въвеждащ ненужна и прекомерна тежест и отговорност на предприятията относно обстоятелства извън техния контрол, неефективни мерки за информиране на потребителите, които вместо да ги информират лесно биха довели до тяхното объркване, и ненужно и прекомерно ограничаване на свободата на предприятията да определят облика на техните сайтове.

В случай че аргументите ни за цялостно отпадане на § 4 не бъдат възприети, предлагаме текстът на нов чл. 40 от Общите изисквания да придобие следния вид:

§4. Създава се нов чл. 40:

Чл. 40. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, наричани по-нататък „предприятията”, публикуват електронна препратка към приетите от тях общи условия по чл. 226, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, наименувана „Общи условия”, на първата страница, която се визуализира при първоначалното зареждане на страницата им в интернет.

(2) Предприятията публикуват електронната препратка по ал. 1 и на всяка вътрешна страница в интернет страницата си.

(3) Специалните правила, касаещи услуги, които вече не се предлагат от предприятията, трябва да са достъпни в съответен раздел или раздели на интернет страниците на предприятията до момента, в който бъде прекратен или съответно изменен договорът и на последния абонат, ползващ съответната услуга.”


 

    1. По § 7 и § 8:

Намираме за неприемливи изискванията, включени в предлаганите текстове на нови чл. 43 и чл. 44 от Общите изисквания. На първо място, считаме че Законът за електронните съобщения (ЗЕС) не съдържа правомощия на КРС да налага по-голямата част от задълженията, описани в предвижданите текстове на чл. 43 и чл. 44.

По-конкретно, чл. 228, ал. 6 от ЗЕС дава възможност на КРС да дава указания за спазването на ал. 1 и 2 от същия член, т.е. за съставяне ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма на условията от минималното задължително съдържание на договора, описано в чл. 228, ал. 1. Аналогични правомощия за Комисията са предвидени и на други места в ЗЕС, като законът винаги посочва за кои точно задължение на предприятията КРС може да дава указания. За останалите задължения предприятията или възможности на абонатите законът не съдържа възможност КРС да дава задължителни указания и предвидените с Проекта изменения на Общите изисквания, които ги засягат, следва да отпаднат.

Така например ЗЕС не дава на КРС правомощия да определя начина на предоставяне на информация на потребителите за правото на предприятието да промени едностранно индивидуалния договор. Поради това предвиждания с § 7 от Проекта текст на чл. 43, ал. 6 във връзка с чл. 43, ал. 4 и частта от чл. 43, ал. 8, касаеща чл. 43, ал. 6 следва да отпаднат, тъй като приемането им би било без наличие на законово основание за това. Същото важи и за предвиждания текст на чл. 43, ал. 7, който косвено дава указание за начина на изписване на клаузи от индивидуалните договори, които са извън посоченото в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС минимално съдържание – да не са с удебелен шрифт, както и за текста на § 8 от Проекта, предвиждащ изискване относно начина на полагане на подписа на абоната.

На следващо място, чл. 261 от ЗЕС урежда условията, при които към абонатите на електронни съобщителни услуги могат да се отправят повиквания, съобщения или електронна поща за целите на директния маркетинг, включително като изисква на абонатите да се предостави възможност за отказ от това. С предвиждания с Проекта чл. 43, ал. 9 се предвижда за тази дейност потребителите да дават изрично отделно съгласие преди да започнат да получават посочените съобщения. Член 261 от ЗЕС обаче, не съдържа такова изискване и не делегира на КРС правомощия да детайлизира законовите разпоредби чрез въвеждане на допълнителни изисквания в Общите изисквания или в друг нормативен акт. Следователно чл. 43, ал. 9 следва да отпадне от Проекта.

КРС няма правомощия да налага и изисквания за начина на предоставяне на съгласие на потребителите за използване на техните лични данни за цели извън посочените в ЗЕС – чл. 43, ал. 10 от § 8 от Проекта. Използването на лични данни на физически лица и условията и ограниченията, приложими към него, са уредени от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). ЗЕС предвижда специални правила за определени видове данни, но не засяга общото приложение на ЗЗЛД във връзка с използването на всякакви видове лични данни от всякакви лица. Поради това ползването на лични данни на потребителите за цели извън посочените в ЗЕС следва да става съгласно общите правила на ЗЗЛД, който не предвижда правомощия за КРС да дава указания в какъв документ, кога и по какъв начин може да бъде дадено съгласие за такова ползване.

Правомощия не са предвидени за КРС и във връзка с възможността на абоната да се откаже от получаването на детайлизирани месечни сметки на хартиен носител, за което с предвиждания чл. 43, ал. 11 се въвежда изискване за изрично съгласие, отделно от общото съгласие с условията на индивидуалния договор. Нещо повече, чл. 260, ал. 1 от ЗЕС не поставя ограничения към момента, в който потребителят може да заяви, че не желае да получава детайлизирана сметка. Предвиденото с Проекта изискване това да стане с отделен подпис при сключване на индивидуалния договор, възможността на потребителите да се откажат от такава сметка на практика би могла да се възприеме за ограничена от предлаганото правило. Не на последно място, чл. 260, ал. 1 изисква изрична заявка на потребителите, но не посочва, че заявката трябва да бъде дадена отделно от заявяването на друга воля или поемането на други задължения от потребителите, като не дава на КРС правомощие да наложи такова нормативно изискване.

На следващо място, ЗЕС не предвижда възможност за КРС да дава указания относно начина, по който трябва да бъде дадено съгласието на абоната за незабавно влизане на индивидуалния договор в сила. По-конкретно, възможността на абоната да поиска незабавно влизане в сила на индивидуалния договор не е посочена като част от неговото минимално съдържание и е предвидена в чл. 228, ал. 3 от ЗЕС. След като законодателят изрично е предвидил правомощие за КРС да дава указания само за изпълнението на чл. 228, ал. 1 и 2, то такова правомощие не е налице по отношение на тази възможност на абоната и следователно КРС няма право да изисква от предприятията да включват условия за такова съгласие и да изискват от предприятията да прилагат определен начин за неговото изразяване. Поради това считаме, че и предвижданият текст на нов чл. 43, ал. 12 от Общите изисквания следва да отпадне.

Считаме, че евентуално разширително тълкуване на общите правомощия на Комисията относно приемането и съдържанието на Общите изисквания, не би могло да оправдае и да служи за основание на предвидените с чл. 43 и чл. 44 нови условия на Общите изисквания. Да се възприеме такава позиция означава да се обезсмисли наличието на изричните разпоредби на чл. 227, ал. 5, чл. 228, ал. 6, чл. 229, ал. 2 чл. 243в, ал. 2 и др. от ЗЕС, предвиждащи правомощия на КРС да дава задължителни указания по конкретни въпроси. Подобна позиция е равносилна и на това на КРС да бъдат дадени неограничени правомощия да дава детайлни задължителни указания за всеки аспект от дейността на предприятията, което намираме че противоречи на принципа за законоустановеност на правомощията на административните органи.


 

Извън горните бележки относно липсата на законово основание за приемане на посочените текстове от Проекта считаме, че даването на указания по съдържанието и вида на индивидуалните договор с предвидената в Проекта степен на подробност, включително относно използването на конкретно форматиране и размер на шрифта, място за изписване на различни клаузи и др., съставлява прекомерно ограничаване на договорната свобода на предприятията и техните потребители, които би следвало да могат да сключат договор в съответствие с тяхната обща воля.

Неясно е и как би следвало да бъдат спазвани и контролирани част от предвижданите с § 7 и 8 задължения. Така определянето на минимален размер на шрифта в определени част на договора като „10 пункта (точки)“ би могло да доведе до различни крайни размери на шрифта в отпечатания договор, тъй като е възможно да са налице различни настройки на софтуера на компютъра, от който се разпечатва съответния документ, както и различна разделителна способност на машината, с която договорът се отпечатва. В резултат на това при спазване на размер 10 pt в софтуерния вариант на договора е възможно размерът на шрифта разпечатания му вид да варира. При това положение е неясно какъв подход би бил възприет от Комисията при контролиране за спазване на новото задължение и дали не би се стигнало до неоправдано налагане на санкции.

Не на последно място, намираме предвижданото с чл. 43, ал. 9 – ал. 12 разместване на различни клаузи от договора и за нецелесъобразно и неоправдано. Индивидуалният договор с потребителите на електронни съобщителни услуги, като всеки договор, има определена структура, обусловена от логическата свързаност и последователност на неговите разпоредби. Така например, ако е налице раздел „Права и задължения“ той би следвало да включва всички права и задължения по договора, а не само част от тях. Обратното би могло да остави погрешно впечатление, че определено право или задължение не съществува, тъй като не е посочено в съответния раздел. Разместването на структурата на договора би могло да доведе и до противоречиви тълкувания на различни негови клаузи, което от своя страна да доведе до спорове.

В допълнение, намираме, че изискванията потребителят да положи общо 5 отделни подписа, с които да приеме различни отделни елементи от индивидуалния договор, освен че КРС няма правомощия да постави такова изискване, е и ненужно затормозяващо процеса по сключване на договора. Като всеки един договор индивидуалният договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги съдържа съвкупност от права и задължения на страните. С полагане на подписа си под договора всяка от тях се съгласява едновременно с всички предвидени в него условия, без да е необходимо да се съгласява с всяко от тях поотделно.

С оглед на изложеното предлагаме § 7 и 8 да отпаднат от Проекта. В случай че това не бъде възприето изцяло считаме, че е необходимо да отпадне § 8, а § 7 да придобие следния вид:

§7. Създава се нов чл. 43:

Чл. 43. (1) Предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по настоящия член.

(2) Индивидуалният договор съдържа точната дата (ден, месец и година) на влизането му в сила. В случай, че индивидуалният договор е с определен срок, същият съдържа и точната дата (ден, месец и година), на която този срок изтича.

(3) При изписване на условията по ал. 2, 4 и 5 се използва шрифт с размер не по-малък от 10 пункта (точки).

(4) Условията на индивидуалния договор, регламентиращи срока на индивидуалния договор, както и реда за неговото подновяване и прекратяване, се изписват с получен шрифт (bold), чийто размер е най-малко с 20% по-голям от размера на шрифта, с който са изписани останалите условия на индивидуалния договор.

(5) По реда на ал. 4 се изписват и условията на индивидуалния договор, регламентиращи задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на индивидуален договор, вкл. възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства.

(6) Условията по ал. 4 и ал. 5 следва да бъдат включени в индивидуалния договор като последни клаузи, непосредствено преди мястото, определено за полагане на подписа на абоната.


 

    1. По § 9:

Намираме, че с предвиждания в § 9 от Проекта текст на нов чл. 45 от Общите изисквания се стига до неоправдано разширяване на изискванията на ЗЕС за информацията, която следва да бъде включена в индивидуалните договори. Съгласно чл. 228, ал. 1, т. 5 в индивидуалния договор се включва информация за „цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане“. Съгласно ал. 3 от планирания нов чл. 45, освен цените, приложими за избрания от абоната пакет или тарифа, в договора или в анекс към него трябва да се посочи и информация за цените, приложими за разговори към номера с код за достъп 0700, цените, приложими към всички други номера, за които важат специални ценови условия, както и ценитe на други услуги, които не са посочени изрично в избрания тарифен план, тарифа и/или пакет, но могат да се ползват от абоната без да е налице изрична заявка до предприятието. Подобно изискване би могло да се окаже невъзможно за изпълнение, поради това, че за конкретни телефонни номера, за които важат специални условия биха могли да се прилагат различни цени в различни периоди от време, като промяната в такива цени или активирането на нови такива номера и услуги не зависи от предприятието, което предоставя изходящи повиквания към тях.

В допълнение, като „услуги, които не са посочени изрично в избрания тарифен план, тарифа и/или пакет, но могат да се ползват от абоната без да е налице изрична заявка до предприятието“ биха могли да се характеризират всички обаждания към разнообразни международни дестинации. Цените за осъществяване на обаждания към такива дестинации са многобройни и са различни за различните държави по света, а понякога и за различни области от тези държави. Изпълнението на изискването за посочване на тези цени в индивидуалния договор би довело до включване на обемни таблици с информация за тези цени и превръщането им част от индивидуалния договор. При това положение за предприятията би възникнал на практика непреодолим проблем във връзка с измененията на цените за терминиране в различните държави, при които формално би се налагало периодично подписване на допълнителни споразумения и изменения на индивидуалните договори с всички потребители.

Не на последно място, намираме за неясно препращането в чл. 45, ал. 2 към чл. 43. Последният съдържа различни изисквания, приложими за различни условия от индивидуалния договор, като поради това от препращането не става ясно кои от тях и спрямо какво точно трябва да бъдат приложени в случай на подписване на приложение към индивидуалния договор. Така например буквалното приложение на такава препратка би могло да доведе до очевидно нецелесъобразния извод, че освен в договора и в евентуалния анекс към него трябва да се включат клаузи за съгласие на потребителя съгласно предлагания чл. 43, ал. 9 – 12 и потребителят да трябва отново да се подпише и да даде съгласието си за тях. Що се отнася до ал. 4 на предлагания чл. 45, намираме, че тя на практика повтаря ал. 4 на предлагания с § 4 от Проекта нов чл. 40, поради което следва да отпадне.

Предвид на изложеното считаме, че § 9 следва да отпадне от Проекта. В случай, че остане, считаме, че следва да придобие следната редакция:

§9. Създава се нов чл. 45:

Чл. 45. (1) Всички условия и елементи на избрания от абоната тарифен план, тарифа и/или пакет се включват от предприятията, както следва:

1. в индивидуалния договор; или

2. в отделен документ, представляващ приложение (анекс) към индивидуалния договор, който се подписва от абоната.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 предприятията спазват реда, предвиден в чл. 42.“


 

    1. По § 10:

Общите изисквания представляват нормативен административен акт и като такъв към тях са приложими изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указ № 883 за прилагане на ЗНА, касаещи структурата и съдържанието им. Съгласно чл. 44, ал. 1, предложение второ, от Указ № 883 за прилагане на ЗНА подзаконовите нормативни актове могат да възпроизвеждат разпоредбите на закона, по прилагане на който са издадени, по изключение. В отклонение от това правило предлаганият текст на нов чл. 46 от Общите изисквания до голяма степен преповтаря правилата на чл. 230, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕС. Единственото уточнение, което текстът прави е да препрати към предлаганите нови чл. 47 и чл. 48 от Общите изисквания. По отношение на чл. 47 обаче, по изложените в т. 5 по-долу аргументи, считаме, че следва да отпадне от Проекта, а по отношение на чл. 48 – че следва да бъде изменен. Предвид на това предлагаме § 10 да отпадне.


 

    1. По § 11 и § 12:

Считаме предвидените в § 11 и § 12 от проекта правила за уведомяване на потребителите за предстоящо влизане в сила на промени в общите условия на предприятията за несъразмерно и неоправдано тежки, особено по отношение на предприятията, предоставящи фиксирани обществени електронни съобщителни услуги. Съгласно чл. 226, ал. 1 от ЗЕС, предприятията, предоставящи свързване към обществени електронни съобщителни мрежи и/или обществени електронни съобщителни услуги, изготвят общи условия на договора с крайните потребители в случаите, когато практически е неприложимо сключването само на индивидуални договори. Видно е, че самият закон отчита липсата на практическа възможност за контакти и обсъждане на съдържанието на общите условия с всеки отделен потребител. Независимо, че във визирания от чл. 47 от Проект случай се касае само за уведомяване, а не за преговори по Общите условия, на практика е налице аналогична ситуация – на предприятията се вменява задължение периодично – при всяка промяна, да осъществят контакт и да предоставят информация относно измененията на всеки един потребител по отделно.

Подобно изискване за индивидуално уведомяване, независимо чрез какво точно средство се извършва, е тежко и времеемко, изискващо отделяне на време и човешки ресурс на предприятията. В допълнение, начинът, по който Проекта предвижда това уведомяване да се извършва от страна на предприятията, предоставящи фиксирани услуги, е значително обременяващ и от финансова гледна точка. Съгласно предлаганата ал. 1 на чл. 47 уведомяването следва да се извършва на адреса на абоната като кореспондентска пратка, във всички случаи в които абонатът няма адрес на електронна поща или не е изразил писмено и изрично съгласието си да бъде уведомяван по email. Намираме, че такова изискване със сигурност би довело до значителни разходи за предприятията и до необходимост от отделяне на значителен човешки ресурс, организационни усилия и време. Считаме, че използваният в чл. 230, ал. 2 израз „предприятието уведомява абоната за измененията по подходящ начин“ следва да се тълкува с оглед цитираното по-горе съображение на чл. 226, ал. 1 от ЗЕС за практическа неприложимост на индивидуалното контактуване с всички потребители и с оглед на запазване на интересите и на потребителите, и на предприятията. Намираме, че въвеждането на изисквания, които водят до необходимост от отделяне на значителни ресурси на предприятията за такова уведомяване не би могло да бъде счетено за „подходящ начин“, още повече, че ЗЕС не предвижда изискване за индивидуално уведомяване на потребителите, а още по-малко за индивидуалното им уведомяване чрез кореспондентски пратки на физически адрес.

В допълнение, допусканите от Проекта случаи за уведомяване по email, което отново е натоварващо за предприятията, но предвид на липсата на свързани с това разходи е по-леко изискване, са значително ограничени. Потребителите няма да могат да бъдат уведомявани по email във всички случаи, когато не са предоставили такъв, когато предоставеният адрес на електронна поща е невалиден, а също и когато не е изпълнено включеното в Проекта изискване за активно изрично съгласие на потребителя за уведомяване по email. Намираме това изискване за нелогично и несъобразено със съществуващи разпоредби на ЗЕС относно възможността за комуникация с потребителите по електронна поща, и по-конкретно чл. 261, ал. 2, която позволява провеждането на електронна кореспонденция с потребителя за целите на маркетинг и реклама от всички лица, които са получили при търговска сделка за предоставяне на продукти или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с потребителя по електронен път, без за това да се изисква предварително изрично писмено съгласие на потребителя. В същото време с Проекта се предвижда изискване за такова съгласие, за да бъдат изпращани съобщения, които не само не са рекламни, а е в защита и интерес на самия потребител да ги получи. На практика с Проекта се предвижда въвеждане на по-висока защита за потребителя при получаване на полезна за него информация, отколкото законът предвижда за получаване на маркетингови и рекламни съобщения.

Като редакционна бележка бихме искали да отбележим и това, че от споменатите в чл. 47, ал. 1 случаи, в които абонатите да бъдат уведомявани, този по чл. 46, ал. 1 е включен в този по чл. 230, ал. 2 от ЗЕС, поради което отделното им посочване представлява логическо повторение.

Що се отнася до предвиденото с § 12 задължително съдържание на уведомлението считаме, че е неясно как тази информация би била предоставена по реда на предвиждания чл. 47, ал. 2 от Общите изисквания. Бихме искали да отбележим, че ако се приема за допустимо за измененията, касаещи мобилни услуги, да се изпраща само част от информацията по чл. 48, то това би следвало да бъде допустимо и за останалите видове уведомяване. Към момента от Проекта не става ясно дали това е така и как би се осигурило равностойно уведомяване на потребителите на мобилни и фиксирани услуги.

С оглед на изложеното считаме, че редът за уведомяване на потребителите за изменения в общите условия на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, предвиден в § 11 и § 12 от Проекта е ненужно обременяващ за предприятията и особено за тези от тях, които предоставят фиксирани електронни съобщителни услуги. Намираме, че значително по-подходяща мярка би било публикуването на предстоящите изменения на интернет страницата на предприятията. Неслучайно законът предвижда едномесечен срок, в който потребителите да се запознаят с измененията – в рамките на този срок би могло да се очаква, че те ще осъществят достъп до интернет страницата на своя доставчик и така ще бъдат уведомени за предстоящото влизане в сила на измененията.

Предвид на това предлагаме § 11 от Проекта да отпадне, а § 12 да бъде изменен по следния начин:

§12. Създава се нов чл. 48:

Чл. 48. В случаите по чл. 230, ал. 2 от Закона за електронните съобщения, предприятията уведомяват абоната чрез публикуване на своята интернет страница на информация за:

1. извършените от предприятията изменения на общите условия и/или индивидуалния договор;

2. точната дата (ден, месец и година), на която влизат в сила измененията по т. 1;

3. правото на абоната да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането в сила на измененията по т. 1;

4. реда, по който абонатът може да уведоми предприятието, че желае да прекрати индивидуалния договор в срока по т. 3.


 

    1. По § 15:

Предлагаме § 15 да отпадне от Проекта по аргументите за необходимост от отпадане на § 8, изложени в т. 2 по-горе.


 

    1. По § 16:

Намираме предоставения в § 16, ал. 2 от Проекта срок от един месец за съобразяване с измененията в Общите изисквания за твърде кратък, като предлагаме вместо това да се предостави тримесечен срок, който да се отнася не само за съобразяване с отделни разпоредби, а за всички нови правила, които бъдат въведени в Общите изисквания.

В допълнение и съгласно изложените в т. 2 и 3 по-горе съображения, предлагаме текста на § 16, ал. 2 да се измени, като отпадне посочването на чл. 43, 44 и 45, ал. 1, 2 и 3, които считаме, че трябва да отпаднат от Проекта. В случай, че аргументите ни за цялостно отпадане на чл. 43 и чл. 45 не бъдат възприети, то предлагаме да отпадне посочването на чл. 44 и ал. 3 от чл. 45, в съответствие с алтернативните ни предложения по т. 2 и 3 по-горе.


 

Като се надяваме забележките и предложенията ни да бъдат взети предвид при приемане на окончателния текст на Решението за изменения на Общите изисквания, оставаме


 

С уважение,


 

__________________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

София 1303, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359) 02 443 14 34; 0889 143 743; 0887 00 59 60

лице за контакт: Соня Цанкова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

Презентация на Калина Димитрова - Директор на дирекция "Съобщения" в МТИТС: "Намаляване на разходите за разгръщане на широколентова инфраструктура – добри практики и перспективи”

Презентация на Милена Петкова - Началник отдел в дирекция "Пазарно регулиране": „Електронните услуги на КРС като средство за събиране на информация - възможности и проблеми"
 

Представяне на СЕК от Анета Иванова, Председател на УС на СЕК

Презентация на Стемо ООД – „Продукти на Cisco за кабелни оператори“, Пламен Пунчев,
Системен инженер Cisco Bulgaria

Презентация на Extreme Networks – “Extreme Networks - Products overview & technology
solution”, Efthymios Christodoulakis - Senior Presales Engineer

Презентация на Емилиан Диков, изпълнителен директор на "Български телеком и телевизия"АД : “Продуктът СЕК - през погледа на един редовен член”

Презентация на Парафлоу Комуникейшънс и Интернет Корпорейтед Нетуъркс, представена от Тодор Ташев, Директор развитие на бизнеса в Парафлоу Комуникейшънс: "PublicCloud за МСП”

 

 

 

С интересен и най-вече полезен семинар във Велико Търново на 25-26 октомври Сдружението за електронни комуникации (СЕК) отбеляза 15-ата си годишнина.

В СЕК членуват всички водещи алтернативни оператори в България. Дейността им е съсредоточена в сферата на телефонните услуги, широколентовия достъп, интернет услугите, WIMAX технологиите, кабелната телевизия, IP телевизията, високоскоростния пренос на данни и др.

Над 40 фирми от електронно съобщителния бранш от цяла България уважиха семинара, организиран от Сдружението. Представители и на Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" участваха в семинара и отговаряха на въпросите на доставчиците на електронно съобщителни услуги.

Най-сериозни дискусии предизвикаха проблемите за заплащането на авторските права, уредени в Закона за авторското право и сродните му права и Закона за радио и телевизия.

Вторият проблем, който вълнува предприятията, предлагащи електронно съобщителни услуги е свързан с изграждането и експлоатацията на кабелни електронно съобщителни мрежи (КЕСМ), залегнали в Закона за електронни съобщения и Закона за устройство на територията.

Бяха представени и нововъведения в бранша от фирми, предлагащи оборудване и техника за подобряване на мрежите на операторите и услугите за крайните клиенти.

С цел да върви в правилната посока, СЕК направи анкета сред присъстващите, за да определи бъдещите си приоритети. Основните теми, с които ще се занимае Сдружението догодина съвпаднаха с най-дискутираните теми и това са уреждане на авторски права и права за излъчване на радио и телевизионно съдържание, както и облекчаване режима за изграждане на електронно съобщителна инфраструктура и мрежи.

Източник: Сдружение за електронни комуникации

Относно:      Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012

 

До

Г-н Георги Тодоров

Зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 

Копие

Г-жа Калина Димитровa

Директор,

Дирекция „Съобщения”

 

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

София, ул. „Дякон Игнатий” № 9

 

 

Уважаеми г-н Тодоров,

Уважаема г-жо Димитрова,

На интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) бе публикувано съобщение относно Предложение на Европейската комисия за нов Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (Предложението, Регламента), който да улесни създаването на единен европейски пазар за електронни съобщения, като на заинтересованите лица бе дадена възможност да изразят становища по Предложението. В тази връзка, с настоящото представяме позицията на Сдружението за електронни комуникации (СЕК) относно предложението за Регламент. Конкретните ни забележки и предложения са както следва:

 

1. На първо място, бихме искали да изразим подкрепа за намеренията да се улесни създаването на единен пазар на електронни съобщения в рамките на Европейския съюз (ЕС), което би довело до стимулиране на конкуренцията и разширяване и разнообразяване на видовете и качеството на услугите, предлагани на потребителите.

 

2. В същото време сме загрижени за част от предвижданите с Регламента правила, за които считаме, че създават сериозни предпоставки за накърняване на един от основните принципи при предоставяне на електронни съобщителни услуги – този за неутралността на мрежата. Този принцип е основополагащ за предоставянето на електронните съобщителни услуги, защото произтича от самата им същност – предоставяне само на техническите средства и възможност за обмен на информация между крайните потребители, като видът на тази информация и дейността на потребителите във връзка с нея, са изцяло извън контрола на доставчиците, които следва да предоставят услугите при еднакви условия за всички. Конкретните текстове от Регламента, за които считаме, че обуславят възможност за накърняване на принципа за неутралност на мрежата, са преди всичко чл. 23, т. 2 и 5 от Регламента.

 

2.1. Предоставяне на специализирани услуги

2.1.1. С чл. 23, т. 2 се предвижда възможност за договаряне и предоставяне на потребителите на „специализирани услуги с подобрено качество на услугата“, като за тази цел се допуска уговаряне на качеството, с което определено съдържание ще достига до крайните потребители, между интернет доставчика и доставчика на това съдържание. Тази възможност на практика заличава ролята на интернет доставчика като неутрален посредник при обмена на информация и като лице, което предоставя само техническо обезпечаване на този обмен, и го поставя в позиция, която му позволява да упражнява законосъобразен контрол върху качеството на съдържанието, което бива пренасяно през мрежата му.

За да предлага описаните в Регламента специализирани услуги, интернет доставчикът следва да приложи средства, чрез които да идентифицира най-малкото вида и произхода на целия трафик, който пренася през мрежата си, като след това да приложи различно третиране на различните видове трафик. Така, ако е сключен договор за предоставяне на видео-съдържание от определен доставчик чрез определен сайт с по-високо от обичайното качество, интернет доставчикът ще трябва да следи в мрежата си кой от пренасяния трафик представлява видео-съдържание от този сайт и да го обслужи с приоритет като вземе мерки да го пренесе до потребителя с по-високо качество и/или като използва предварително определен резервиран за него капацитет. На практика е налице огледален случай на филтрирането на трафик с цел спиране на достъпа до определено съдържание, като вместо да се спира, трафикът се обслужва с предимство. И в двата случая, обаче, интернет доставчикът представа да бъде напълно неутрален, което изкривява самата същност на предоставяните от него услуги и ограничава свободата на потребителите на интернет да изберат и следват свободно желаното от тях поведение.

2.1.2. На следващо място, следенето на трафика и преди всичко различното третиране на определени видове трафик, така че той да стига до потребителя с по-високо качество, неизбежно е свързано с отделяне и използване на по-голяма част от ресурса, с който интернет доставчикът разполага, за обслужване именно на този трафик, за който е поет такъв ангажимент. Тъй като доставчикът не разполага с неограничени ресурси, такова преференциално третиране на практика ограничава качеството и бързината на целия останал трафик. В такава ситуация естествените пазарни процеси биха довели до това големи и икономически стабилни доставчици на съдържание в интернет да могат да закупуват услуги за по-бързо и качествено достигане до потребителите, докато по-малките доставчици, включително самите потребители, които желаят да създават и разпространяват съдържание в интернет, не биха или по-трудно биха имали възможност да се ползват от същото качество на достъпа до тяхното съдържание. За крайните потребители, ползващи достъп до съдържание, това би означавало, че определени сайтове ще функционират по-бързо и качествено от други и следователно те биха предпочели тях, като по този начин разликата между големите и малките участници на пазара на предоставяне на съдържание в интернет би се задълбочила. Крайният резултат от това би бил ограничаване и затрудняване на възможностите за развитие на конкуренцията и навлизане на нови участници на пазара на съдържание в интернет, както и ограничаване на свободното разпространение на съдържание от самите потребители.

2.1.3. Регламентът съдържа и правила, съставляващи според нас опит за избягване на описаните негативни ефекти. Считаме, обаче, че тези правила са недостатъчно ясни и не гарантират правата на потребителите и неутралността на мрежата в достатъчна степен. Общото посочване, че специализираните услуги не трябва да водят до повтарящо се и продължително нарушаване на общото качество на услугите за достъп до интернет („shall not impair in a recurring or continuous manner the general quality of internet access services“), би могло да се тълкува по разнообразни начини. На първо място от това ограничение е ясно, че накърняване на качеството на услугата в следствие на предоставяне на специализирана услуга все пак е допустимо. Такова ограничаване няма да е допустимо ако е „повтарящо се“ или „продължително“, дали, как и в кои случаи определено нарушаване може да се определи като такова не е ясно, а това би дало възможност за разнообразни практики, които трудно биха подлежали на реален контрол за съответствие с Регламента. Не е изключено и още по-широко тълкуване на текста, като изискващ в следствие на специализираните услуги да не се нарушава общото качество на всички услуги за достъп до интернет в страната, а не до качеството на интернет услугата, предоставяне от конкретен доставчик, който предоставя и „специализирана“ услуга. Подобно разбиране логично би увеличило още повече възможностите за злоупотреби.

2.1.4. Регламентът предвижда и възможност за регулаторно противодействие на влошаване на качеството на интернет услугите чрез задаване на минимални параметри на качеството от страна на националния регулатор. Тази възможност, обаче, е свързана със сложна и продължителна във времето процедура, включваща изпращане на планираните мерки до Европейската комисия и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC) и отразяване на евентуални забележки от Европейската комисия. Не на последно място, установяването на такива минимални параметри не е задължително, а може да се предприеме само по желание и инициатива на всеки национален регулаторен орган. Накрая, дори органът да реши да приеме такива мерки и да бъде изпълнена цялата процедура за това, може да се очаква, че определените минимални нива на качеството ще бъдат минимални, т.е. ще бъда в долната граница на качеството на услугите, които потребителите биха ползвали. По този начин, макар и по-ограничена, отново ще е налице значителна разлика в качеството на достъпа до съдържанието на големите икономически силни доставчици и останалите по-малки доставчици.

 

2.2. Следващият текст от Регламента, който буди тревога за принципа на неутралността на мрежата и ролята на интернет доставчиците в процеса на разпространяване и достъп до информация, е чл. 23, т. 5 от Предложението. Посоченият текст изглежда има за цел да защити свободата на разпространение и достъп до информация, като постановява, че трафикът и съдържанието не трябва да бъдат спирани, забавяни или дискриминирани по друг начин, но в същото време установява изключения от тази забрана, които на практика представляват влошаване на настоящото положение. Понастоящем, както без посочено и по-горе, интернет доставчиците действат като неутрален посредник при достъпа до и разпространението на съдържание, който не само не влияе на това съдържание, а и съгласно чл. 15, т. 1 от Директива 2000/31/ЕО от 8 юни 2000 относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния пазар (Директива 2000/31/ЕО), не може да бъде задължаван да следи и да контролира това съдържание на общо основание.

В същото време с Регламента се предвиждат широки основания за забавяне, спиране и дискриминиране на трафика, които биха могли да обезсмислят до голяма степен защитната норма на Директива 2000/31/ЕО. Сред тези основания е „прилагане на законова разпоредба“, за което не е ясно как би се съчетало с изискването на Директива 2000/31/ЕО държавите-членки да не налагат общо задължение на доставчиците да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, тъй като прилагането и изпълнението на законовите разпоредби е свързано именно с общи задължения. На следващо място е предвидено трафик да бъде дискриминиран за целите на спиране на непоискани съобщения към потребители, които предварително са дали съгласие за това. Какви ще са критериите за непоискано съобщение и как ще се решават последиците и ще се разпределя отговорността във връзка със съобщения, които са блокирани случайно или по грешка, не е предвидено. Изключение от принципа за недискриминиране на трафика са и случаите, в които се дискриминирането се налага за намаляване на ефекта от временни или изключителни претоварвания на мрежата, при условие, че еквивалентни видове трафик се третират еднакво. Това създава възможност това изключение да се прилага за случаи, които са временни, но не представляват изключение, а напротив – случват се регулярно и под контрола на доставчика, а също така и позволява различно третиране на видове трафик, които не са счетени за „еквивалентни“ („equivalent“)без обаче да е налице критерий за това кои видове трафик биха се считали за еквивалентни.

 

От изложеното е видно, че изключенията от забраната за различно третиране на трафик са твърде неясни и на практика дават широки възможности именно за такова различно третиране. Такива са и предвижданите мерки срещу влошаване на качеството на интернет услугата, което би могло да настъпи при предоставяне на т.нар. „специализирани“ услуги за достъп до съдържание. Общият извод от предлаганите правила е, че с нея се уреждат възможности, изменящи ролята на интернет доставчиците в посока на да следят и контролират достъпа до разпространението на съдържание в интернет, както и да въвеждат различно качество на тези услуги за различни видове трафик и съдържание. СЕК застава на позицията, че следенето и контрола на интернет трафика противоречат и изкривяват самата същност на предоставяната услуга и не трябва да бъдат позволявани, нито да се създават предпоставки за тяхното вменяване в задължение на доставчиците. Веднъж приети, такива правила лесно могат да се превърнат в средство за злоупотреби и ограничаване на правата на гражданите в различни сфери – нещо недопустимо за едно демократично общество. Предвид на всичко изложено считаме, че описаните правила, накърняващи принцип за неутралност на мрежата, и всички свързани с тях текстове, следва да отпаднат от Регламента.

 

Като се надяваме позицията ни да бъде отчетена, оставаме

 

С уважение,

 

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

София 1000, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 9887360, 9887361

факс: (+359 2) 9877096

лице за контакт: Калина Лозанова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

ПОКАНА
“Традиционен годишен семинар на
„Сдружение за електронни комуникации”” - 15 години СЕК

25 - 26.10.2013г. в Гранд хотел “Янтра“, град Велико Търново


УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПАРТНЬОРИ,


„Сдружение за електронни комуникации” винаги е имало и има ясна позиция по основните проблеми на телекомуникационния пазар. Амбицията ни е да съберем гледните точки на бизнеса, държавните и регулаторните органи, партньори и колеги. Нека заедно да потърсим отговорите на важните за бъдещето на бранша ни въпроси.


Знаем, че в обединението е начинът да бъдеш чут, да има кой да отстоява правата ти, на кого да се облегнеш и кой да ти подаде ръка.


ТЕМИТЕ:
Дискусиите на семинара ще бъдат обособени в няколко панела:
- Преки разговори с представителите на държавните институции – „бизнесът пита – държавата отговаря“;
- Представяне на идеи и технологични решения за бизнеса;
- Кратък обзор на дейността на „Сдружение за електронни комуникации”: цели, мисия, история;
- Виждания за развититето и перспективите пред сектора, очертани от специален гост–лектор;


ОЩЕ:
Очертаване на основните проблеми, вълнуващи участниците. Ще се постараем да потърсим път за разрешаването им, както и ще начертаем бъдещите действия и тенденции в сектора с цел подобряване на конкурентната среда и намаляване на административната тежест в бранша. Ще очаквамаме от Вас да оцените семинара и да дадете мнение за приоритетите на „Сдружение за електронни комуникации”.


ОФИЦИАЛНА ВЕЧЕРЯ:
Изпийте чаша вино с нас по случай рождения ни ден. Да се насладим заедно на уникално преживяване - светлинно шоу „Звук и Светлина“. Няма да липсват и приятни изненади.


УЧАСТНИЦИ:
1. Държавни институции: Участие в семинара ще вземат представители от най-високо ниво на институции, които имат отношение по проблемите в сектора:
- Комисия за регулиране на съобщенията;
- Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
2. Партньори: Особено важно за нас е присъствието на нашите партньори – високо технологични компании с техните иновативни решения, които могат да разнообразят платформите и портфолиото на операторите и услугите за крайни клиенти.
3. СЕК: Участие в семинара ще вземем и ние от „Сдружение за електронни
комуникации”, както и всички колеги, представители на електронно-съобщителни
предприятия.


ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ОБЯД:
След приключване на официалната част на семинара на 26.10.2013 г., имаме удоволствието да Ви поканим на обяд в неформална обстановка на „Арбанаси”. Ще обсъдим ползите от семинара. Ще бъдат изтеглени печелившите награди от специалната томбола на семинара.


УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ:
Участието е с покани. Участието в семинара е с ограничение до 2-ма представители от фирма.


НАСТАНЯВАНЕ (Гранд хотел „Янтра“ http://www.yantrabg.com):
Нощувките се резервират през СЕК (чрез изпращане на регистрационната форма). Заплащането се извършва при настаняването в хотела. При желание за издаване на фактура, моля да изпратите фирмените данни заедно с регистрационната форма.
Специално договорени цени: Единична стая: 70,00 лв. - Двойна стая : 90,00 лв.
В цената се включва: Една нощувка, закуска; туристическа такса, застраховка и 9% ДДС, ползване на фитнес, басейн и джакузи, Wi-Fi Интернет, 20% отстъпка от процедури и терапии в СПА меню в СПА и Уелнес Център Янтра;


СРОК ЗА РЕГИСТРАЦИЯ:
до 21.10.2013 г. - потвърждение за участие чрез изпращане на попълнена регистрационна форма на e-mail: seminar@bgsec.org


След този срок участието в семинара ще бъде потвърдено след проверка за наличие на места в конферентната зала и хотела.


С уважение:
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА
СДРУЖЕНИЕ ЗА ЕЛЕКТРОННИ КОМУНИКАЦИ

Относно:     Отпадане на сайтове от списъка по чл. 22, ал. 1, т. 14 от Закона за хазарта

 

До

Държавна комисия по хазарта

бул. „Акад. Иван Гешов” № 15

София, 1431

 

Уважаеми господа,

Сдружение за електронни комуникации (Сдружението, СЕК) е организация с нестопанска цел, която от своето учредяване през 1998 г. обединява предприятия – доставчици на електронни съобщителни мрежи и услуги и изразява общите им интереси при осъществяване на дейността им и свързаните с нея отношения с компетентните държавни органи и институции. Сред членовете на Сдружението са някои от най-големите доставчици на електронни съобщителни услуги в страната, като: „Ай Ти Ди Нетуърк” АД, „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД, „Български Телеком и Телевизия” АД, „Вестител БГ” АД, „Нетера” ЕООД, „Интеруут България” ЕАД, „Пауърнет” ЕООД и др. Компаниите членуващи в СЕК, имат за клиентска база повече от половината от българските интернет потребители.

С оглед на това предприятията-членове на СЕК съставляват голяма част от предприятията, задължени да спират достъпа до интернет страниците, за които е издадено разпореждане от председателя на Софийския районен съд съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за хазарта (ЗХ) и които са включени в списъка по чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ, приет от Държавната комисия по хазарта (ДКХ). За неизпълнението на това задължение чл. 105, ал. 2 от ЗХ предвижда значителна по размер санкция – от 10 000 до 30 000 лв.

Във връзка с посоченото възниква въпросът каква е процедурата за премахване на интернет страници и от списъка по чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ и какви са задълженията на предприятията, предоставящи достъп до интернет, по отношение на такива интернет страници. По-конкретно, с Решение № 1057 от 23.08.2013 г. ДКХ обновява списъка на интернет страниците и техните поддомейни, чрез които се организират хазартни игри от лице, които не са получили лиценз по ЗХ, като изключва от списъка три интернет страници, поради това, че са преустановили нарушението и са изпълнили разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХ. С това ДКХ упражнява правомощието си да обновява списъка, предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ. В същото време, съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗХ задължението на предприятията да спират достъпа до включените в списъка интернет страници не произтича от включването им в списъка с решение на Комисията, а от публикуването на интернет страницата на ДКХ на съдебно разпореждане за спиране на достъпа до съответните интернет страници. При това положение за предприятията възниква въпросът дали трябва да продължат да спират достъпа до трите интернет страници, посочени в Решение № 1057 на ДКХ на основание чл. 22, ал. 4 от ЗХ поради това, че съдът е разпоредил такива блокиране, или да допуснат достъпа до въпросните сайтове на основание приетото от ДКХ Решение № 1057 от 23.08.2013 г.

На следващо място, със свое решение, взето на заседание от 18.09.2013 г., ДКХ издаде лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние чрез интернет на дружеството Eurofootball Ltd., Малта. В резултат на това, членове на СЕК получиха покана от страна на посоченото дружество да преустановят блокиране на достъпа на потребителите до интернет страницата на дружеството, чрез която се организират, вече законно, хазартни игри – www.efbet.com. Видно от публикувания на интернет страницата на ДКХ актуален списък, посоченият адрес действително не присъства сред подлежащите на блокиране сайтове. В същото време липсва изрично решение на Комисията за премахването му от списъка.

И в двата описани по-горе случая липсва съдебно разпорежданеза преустановяване на мярката „спиране на достъпа“ до премахнатите от списъка сайтове.

Предвид на описаната ситуация с настоящото бихме искали да помолим уважаемата Комисия за официално становище по въпроса при наличието на какви предпоставки отпада задължението на предприятията, предоставящи електронна съобщителна услуга – достъп до интернет, да спират достъпа до определени интернет страници, за които веднъж вече е било издадено съдебно разпореждане за спиране на достъпа съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗХ. Становището на контролния орган по поставения въпрос, което да внесе яснота и предвидимост в задълженията на предприятията, е от голямо значение за интернет операторите, особено предвид на значителния размер на санкцията за несъобразяване със задължението по чл. 22, ал. 4 от ЗХ.

В очакване на отговор, оставаме

 

С уважение:

 

_______________

Анета Иванова

Председател на Управителния съвет

Сдружение за електронни комуникации (СЕК)

 

София 1000, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, ет. 5, офис 23

тел. (+359 2) 9887360, 9887361

факс: (+359 2) 9877096

лице за контакт: Калина Лозанова (Секретар на СЕК)

e-mail: info@bgsec.org

Относно: Противоконституционност и противоречие на разпоредби от Закона за хазарта със сключени от Република България международни договори

 

До:

Г-н Константин Пенчев

Омбудсман на Република България

ул. „Джордж Вашингтон” № 22

София 1202

 

От:

Физически лица, идентифицирани в Приложение № 1 към настоящия документ, на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за омбудсмана

 

Уважаеми г-н Пенчев,

Подаваме настоящия сигнал на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за омбудсмана (ЗО), като с него бихме искали да привлечем вниманието Ви върху следните разпоредби от Закона за хазарта, обн. ДВ, бр. 26 от 30.03.2012 г., посл. доп. бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 30.11.2012 г. (ЗХ):

Компетентност на Комисията

чл. 22 (1) Държавната комисия по хазарта:

14. взема решения за определяне на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за преустановяване на нарушенията; на страницата си в интернет Комисията създава, обновява и поддържа списък на тези интернет страници;

(4) Решенията по ал. 1, т. 14 се публикуват на интернет страницата на Комисията в деня на издаването им. Лицата, за които тези решения се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, за което е взето решение по ал. 1, т. 14, Комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

Намираме, че цитираният текст и по-специално предвидената възможност за налагане на мярка „спиране на достъпа“ до определени интернет страници и свързаното с това задължение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да я изпълняват в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда, накърняват основните права на гражданите, уредени в чл. 39 – чл. 41 от Конституцията на Република България (КРБ, Конституцията). Във връзка с това молим на основание чл. 150, ал. 3 във връзка с чл. 5, ал. 1 и 2 от Конституцията да упражните правомощията си за сезиране на Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на цитираните текстове от ЗХ поради това, че тях се нарушават права и свободи на гражданите.

На следващо място считаме, че с цитирания текст се стига до несъответствие между закон и международни договори, по които Република България е страна, а именно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Предвид на това молим да упражните и правомощието си по чл. 19, ал. 1, т. 7, предложение последно от ЗО и да уведомите органите по чл. 150 от Конституцията – народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.

Съображенията ни за горното са следните:

 

1.                  Същност на установеното с чл. 22, ал. 4 от ЗХ правило

С цитирания по-горе законов текст по същество се предвижда възможност за налагане на принудителна административна мярка – спиране на достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз съгласно ЗХ. Мярката се реализира чрез упражняване на правомощие на ДКХ по чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ за приемане на решение за определяне на такива интернет страници и последващо разпореждане на председателя на Софийския районен съд, с което предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се задължават да спрат достъпа до определените от ДКХ и посочени в разпореждането интернет страници. При издаването на разпореждането се осъществява формален контрол за изпълнение на условието по чл. 22, ал. 4, изр. второ от ЗХ – установеното от ДКХ нарушение да не е било преустановено в рамките тридневен срок от публикуването на решението на ДКХ на сайта на ДКХ, т.е. чрез определените от ДКХ страници да продължават да се предлагат хазартни услуги от лица, които не са получили лиценз съгласно ЗХ.

При издаване на разпореждането съдът не упражнява контрол за законосъобразност на решението на ДКХ по чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ, а издаденото разпореждане не подлежи на обжалване. Това е видно от мотивите на издадените до момента съдебни разпореждания по чл. 22, ал. 4 от ЗХ, копия от които прилагаме към настоящия сигнал. При това положение съдебният контрол при налагането на мярката е напълно формален. Задължението за спиране на достъпа до посочените в разпореждането сайтове възниква 24 часа след публикуване на съдебното разпореждане на интернет страницата на ДКХ, което е установено и  в самия текст на чл. 22, ал. 4 от ЗХ. Законът не предвижда процедура за отмяна на вече наложена мярка спиране на достъпа до определен сайт.

Следва да се отбележи, че съдебен контрол за законосъобразност на решението на ДКХ по чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ е теоретично възможен на общото основание, предвидено в чл. 28, ал. 1 от ЗХ. На практика обаче, пряк правен интерес от обжалването на такова решение, който да обосновава допустимост на евентуалните жалби, биха имали само лицата, които създават и поддържат уебсайтовете, посочени в решението на ДКХ, и за които се твърди, че нямат издаден лиценз от ДКХ. Тези лица в огромна част от случаите са разположени извън страната и за тях не може да се очаква, че редовно следят интернет страницата на ДКХ, за да установят, че такова решение е публикувано на нея, нито че са наясно, че на основание чл. 22, ал. 4, изр. второ от ЗХ те се считат за уведомени за това решение в деня на публикуването и 14-дневният срок за обжалването му е започнал да тече. Поради това може да се очаква, а и практиката до момента го показва, че тези решения на ДКХ остават необжалвани, а гражданите и интернет доставчиците, които в последствие биват задължени със съдебното разпореждане, не разполагат със средство за тяхното атакуване. Нещо повече, независимо от срока за обжалване на решението на ДКХ по чл. 22, ал. 1, т. 14 от ЗХ, съдебното разпореждане, с което ефективно се постановява спирането на достъпа и от публикуването на което произтича самото задължение за спиране на достъпа до сайтовете, не само не подлежи на обжалване, а и предвид на сроковете по чл. 22, ал. 4 от ЗХ може да влезе в сила още преди да е изтекъл срокът за обжалване на решението на ДКХ по същество. Предвид на това ЗХ на практика не предвижда ефективен механизъм за съдебен контрол при прилагането на мярката по чл. 22, ал. 4 от закона.

За пълнота следва да се отбележи, че при описанието на мярката законът говори за спиране на достъп до „интернет страници“, докато на практика се касае за уебсайтове – съвкупност от интернет страници, достъпни на един интернет адрес („домейн“). Например уебсайтът на омбудсмана е http://www.ombudsman.bg/, а част от него са интернет страниците http://www.ombudsman.bg/about/, http://www.ombudsman.bg/news/и др. В редица нормативни актове, сред които и ЗХ, законодателят използва изразът „интернет страница“ докато в действителност се касае за „уебсайт“, „интернет сайт“ или само „сайт“. В случая с мярката по чл. 22, ал. 4 от ЗХ практиката по прилагане до момента включва задължения за спиране на достъпа само до уебсайтове, а не и до отделни страници в тях. Изложените в настоящия сигнал съображения срещу посочената мярка са валидни независимо от това дали се касае за интернет страници или за сайтове.

Задължените да спират достъпа предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са всички предприятия, предоставящи електронната съобщителна услуга „достъп до интернет“ на територията на Република България при спазване на правилата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Посредством тази услуга нейните потребители – физически лица и граждани на Република България, могат да свържат свои устройства – компютри, мобилни телефони и други крайни електронни съобщителни устройства, към световната комуникационна мрежа „интернет“ и чрез нея да  осъществяват достъп до разнообразни източници на информация, както и да ползват разнообразни услуги на информационното общество, предоставяни посредством различни интернет страници и сайтове. На практика предвидената от ЗХ административна мярка се състои впремахване на възможността за достъп на всички физически лица на територията на Република България до определена от ДКХ част от достъпните в интернет сайтове, цялата съдържащата се на тях информация и всички предоставяни чрез тях услуги на информационното общество.

 

2.                  Нарушаване на конституционни права и свободи на гражданите

Достъпът до интернет има огромно и неоспоримо значение както за отделните граждани, така и за цялото съвременно общество. Чрез всеки интернет сайт лицето, което го създава и поддържа, може да изразява мнения по различни въпроси и да публикува информация за определени факти и събития. В огромна част от случаите функционалността на уебсайтовете позволява и на лицата, които ги посещават, също да изразяват мнение под формата на коментари по представената на тях информация и засегнатите в тях теми.

Предвидените в ЗХ случаи, в които следва да се прилага административната мярка „спиране на достъпа“ се отнасят до „интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз“. Такива интернет страници (или, както бе посочено по-горе, уебсайтове) не представляват изключение от същността и функционалните възможности на интернет страниците и сайтовете изобщо. Те разполагат с не по-малка възможност за изразяване на мнения и идеи, за получаване на достъп до и разпространение на информация, както от страна на лицата, които ги създават и поддържат, така и от страна на лицата, които ги ползват като потребители. Напротив, практиката показва, че много сайтове, чрез които се организират и предоставят хазартни услуги, съдържат освен възможност за участие в хазартни игри и разнообразна информация, коментари, анализи и новини за спортни събития, статии, възможности за участие в безплатни нехазартни видео игри, за гледане в реално време на спортни прояви и мн. др. Много от тези сайтове предоставят и възможност за публикуване на коментари и мнения на посетителите, за размяна на съобщения между потребителите и др. Считаме, че чрез посочените информационни услуги и функционалности създателите на сайтовете и всички потребители на тези сайтове, независимо от наличието или липсата на достъпни чрез тях хазартни игри и от това дали тези игри се предоставят след издаден от ДКХ лиценз,активно упражняват своите конституционно гарантирани права да изразяват и разпространяват мнение (чл. 39, ал. 1 от КРБ), да имат достъп до свободни и нецензурирани средства за масова информация (чл. 40, ал. 1 от КРБ) и да търсят, получават и разпространяват информация (чл. 41, ал. 1 от КРБ). Посочените услуги не представляват хазартни игри, нито ползването им зависи по някакъв начин от участието в такива игри. Всеки потребител може да достъпи сайта, да се информира за определени събития, да изрази собственото си мнение и т.н. без някога изобщо да вземе участие в предлаганите на този сайт хазартни игри и независимо от това дали тези игри се предоставят след издаден от ДКХ лиценз или не.

 

2.1.      Същност на нарушаваните конституционни права

С оглед на горното считаме, че с чл. 22, ал. 4 от ЗХ се нарушават следните конституционни разпоредби:

·      Чл. 39 от КРБ, установяващ правото да се изразява мнение и то да се разпространява;

·      Чл. 40 от КРБ, установяващ, че печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура;

·      Чл. 41 от КРБ, установяващ правото да се търси, получава и разпространява информация.

Правата по чл. 39 – чл. 41 от КРБ представляват един взаимосвързан комплекс от права, определени от Конституционния съд в Решение № 7 по к.д. № 1 от 1996 г. като „комуникационни права“ на гражданите. Те са очертани от съда като права от фундаментално значение, присъщи на едно демократично и плуралистично общество.

2.1.1. Сред посочените права правото за изразяване на мнение по чл. 39, ал. 1 от КРБ е определено като най-значимо и своебразно „право-майка“ за целия комплекс от комуникационни права. То е иманентно за същността на всяка личност и за възможността й да се реализи